В средата на просторното помещение имаше поопърпана кръгла полянка. Насред тревата се виждаше бял каменен парапет, върху който бяха издигнати две резбовани колони, поддържащи гладка гранитна плоча.
Върху гранитния олтар бяха разположени трите кутии, чиято повърхност бе толкова мастилено черна, че Вирна едва ли не се зачуди как още не са погълнали цялата светлина наоколо, за да издърпат околния свят във вечната тъма на отвъдното. При вида на зловещите предмети сърцето и трепна и в гърлото и заседна буца.
Вирна знаеше, че трите кутии са вход. Събрани трите заедно, те представляваха нещо като портал между света на живите и света на мъртвите. Този портал беше създаден с помощта на двата вида магия. Ако връзката между двата свята се прекъснеше, воалът щеше да се скъса и защитната стена около Безименния… около Пазителя на мъртвите щеше да падне.
Тъй като тази информация се съдържаше в книги със строго ограничен достъп, едва шепа хора в Двореца на пророците изобщо бяха чували древното име на този вход — Кутиите на Орден. Трите кутии действаха заедно и само така се превръщаха във вход. Според информацията, с която разполагаха в Двореца на пророците, входът бил изгубен в продължение на повече от три хиляди години. Всички смятаха, че е изчезнал завинаги. Дори в продължение на векове се водеха спорове дали такъв вход наистина е съществувал. Въпросът дали изобщо е възможно да съществува предизвикваше разгорещен теологически дебат.
Входът, кутиите на Орден, съществуваше и Вирна не можеше да свали очи от тях.
При вида на тези зловещи предмети сърцето и заби бясно. Роклята и подгизна от студена пот.
Нищо чудно, че тримата магьосници бяха заповядали на генерала да не пуска никого в залата. Вирна преосмисли мнението си за решението на Натан да въоръжи войниците от Първия гвардейски отряд с онези смъртоносни стрели.
Красивите, инкрустирани със скъпоценни камъни обвивки на кутиите бяха отстранени и сега страховитите черни кутии бяха съвсем оголени, защото Мрачният Рал ги бе задействал като част от плана си да използва силата на Орден, за да придобие власт над света на живите. За щастие Ричард успя да го спре.
Всъщност сега едва ли някой би се облагодетелствал от открадването на кутиите. За да се разбере как действа магията на Орден и как функционира входът, се изискваше доста подробна информация. Част от нея се съдържаше в книга, която не съществуваше никъде другаде освен в главата на Ричард. Именно това му помогна — до голяма степен — да победи Мрачния Рал.
Освен огромно количество информация и познания евентуалният крадец би трябвало да владее и двата вида магия — Субстрактивната и Адитивната, за да може да използва входа и да се опита да се сдобие със силата на Орден.
Така че всеки, проявил глупостта да посегне към тези опасни предмети, би изложил живота си на огромен риск.
Вирна си отдъхна с облекчение, щом видя, че и трите кутии са непокътнати и се намират точно там, където ги е оставил Ричард. Засега нямаше друго по-подходящо място, където да бъде съхранявана толкова опасна магия. Вирна се надяваше един ден да успее да помогне за разрушаването на входа — ако подобно нещо изобщо бе възможно. Засега обаче всичко беше наред.
— Благодаря ви, генерал Тримак. За мен е истинско облекчение да се уверя, че всичко е както трябва да бъде.
— И нещата ще останат така и занапред — отвърна мъжът и се облегна на вратата. Тя се затвори безшумно. — Никой освен Господаря Рал няма да стъпи вътре.
— Чудесно — усмихна му се Вирна. Огледа великолепната обстановка наоколо, която създаваше илюзия за дълговечност и неизменност, за спокойствие и сигурност. Макар далеч да не беше така. — Е, а сега май е време да вървим. Трябва да се връщам при войската. Ще предам на генерал Мейферт, че всичко в двореца е под контрол. Да се надяваме, че Господарят Рал скоро ще се присъедини към нас и ще успеем да попречим на Императорския орден да стигне до двореца. Според пророчеството, ако той ни поведе във финалната битка, имаме шанс да победим Ордена, ако не да ги изтласкаме обратно в Стария свят.
— Нека добрите духове бъдат с вас, Прелате — кимна мрачно генералът.
Вирна, следвана плътно от Бердин, излезе от забранената зона и се отдалечи от Градината на живота. Докато слизаха по стълбите, тя установи, че с нетърпение и радост очаква да се завърне при армията. По време на престоя си в двореца като че ли се почувства още по-мотивирана и уверена, усети силата на връзката си с Д’Харанската империя, ръководена от Ричард. Нещо повече — установи, че е започнала да цени повече живота.