Ако обаче не успееха да открият Ричард и да го накарат да ги поведе в последната битка с Императорския орден, мисията и да спре Джаганг щеше да се окаже самоубийствена.
— Прелате? — прекъсна потока на мислите и Бердин. Бяха стигнали до вратата със змиите.
Вирна спря, а Морещицата отпусна ръката си върху бронзовия череп на дръжката.
— Какво има, Бердин?
— Мисля, че трябва да остана тук.
— Да останеш тук ли? Но защо?
— Ако Ан открие Ричард и го доведе при вас, той ще може да разчита на теб и на другите Морещици и ще бъде там, където има нужда от него. Но Ан може и да не го намери.
— Длъжна е да го намери. Самият Ричард е наясно с важността на пророчеството и знае, че трябва да е с нас в последната битка. Дори Ан да не го намери, аз твърдо вярвам, че той сам ще дойде при нас.
Бердин сви рамене, очевидно не и беше лесно да намери точните думи.
— Възможно е, но не е сигурно. Вирна, прекарала съм доста време с него. Той не мисли по този начин. За него пророчеството не е онова, което е за тебе.
Това е домът на Господаря Рал, нищо че не е живял тук — ако не броим пленничеството му. Но дори при това положение той ни заобича като свой народ и свои приятели. Имах възможност да го опозная. Знам колко сме му свидни, знам и че е наясно с нашата безпределна обич към него. Може би ще предпочете да се върне у дома.
А ако го направи, трябва да съм тук, за да го посрещна. Той разчита на помощта ми в работата си с книгите, с преводите — поне ми се ще да вярвам, че е така. При всички положения той оставя у мен чувството, че съм важна за него, че съм му от полза. Не знам, просто си мисля, че трябва да остана в двореца, в случай че той се появи. Тогава ще трябва да разбере, че отчаяно се нуждаете от помощта му и че го търсите под дърво и камък. Ще трябва някой да му разкаже за предстоящата битка.
— Връзката ти не ти ли подсказва къде е той?
— Някъде натам — посочи Бердин на запад. — Но е доста далеч.
— Генералът каза същото. Това поне означава, че Ричард се е върнал в Новия свят. — Вирна успя да се усмихне. — Най-накрая. Това поне е добра новина. — Направи дълга пауза. — Е, ще ми липсваш, Бердин, но мисля, че е редно да постъпваш така, както считаш за уместно. Пък и трябва да призная, че разсъжденията ти звучат логично. На колкото повече места оставим хора, които да го издирват, толкова повече шансове имаме да го намерим навреме.
— Наистина смятам, че е по-добре да остана в двореца. Освен другото искам да се поровя малко в книгите и да се опитам да намеря някакво съответствие с казаното от Коло. Има няколко неща, които ме тревожат. Може би, ако ги разчопля, може да се окаже, че съм открила нещо, което би могло да помогне на Господаря Рал да спечели последната битка.
— Ще ме изпратиш ли? — попита Вирна натъжена.
— Разбира се.
Чуха се стъпки и двете се обърнаха едновременно. Приближаваше друга Морещица, облечена в червената си униформа. Беше руса, по-висока от Бердин. Пронизителните и очи се впиха във Вирна и я огледаха с хладен, премерен поглед, който излъчваше безстрашие и увереност.
— Найда! — извика Бердин.
Жената се усмихна леко накриво и спря. Вдигна ръка на рамото на Бердин — жест, в който Вирна, имайки предвид сдържаността на Морещиците, разпозна едва ли не неистов възторг. Бердин беше може би единствената Морещица, която изразяваше радостта си по-открито.
Найда я огледа с блеснал поглед, буквално изпивайки я с очи.
— Сестро Бердин, доста време мина. Д’Хара опустя без теб. Добре дошла у дома.
— Радвам се, че съм у дома. Радвам се да те видя. Погледът на Найда се върна върху Вирна. Бердин като че се поокопити.
— Сестро Найда, да ти представя Вирна, Прелат на Сестрите на светлината. Приятел и съветник на Господаря Рал.
— Да не би той да се прибира у дома?
— За жалост не — разочарова я Бердин.
— Вие двете сте сестри? — възкликна Вирна.
— Не — махна с ръка Бердин, — просто така се обръщаме една към друга, както вие си викате „Сестро“. Найда е отколешен приятел.
— А къде е Райна? — попита Найда.
При неочакваното споменаване на името Бердин пребледня като платно.
— Райна е мъртва — прошепна в отговор.
Лицето на Найда остана непроницаемо.
— Нямах представа, Бердин. Достойно ли загина — с Агиел в ръка?
— Умря от чума — преглътна болезнената буца в гърлото си Бердин. — Бори се с болестта до последния си дъх… Но не успя. Издъхна в ръцете на Господаря Рал.
Вирна бе готова да се закълне, че в сините очи на Найда блесна едва доловимо пламъче на съчувствие.
— Ужасно съжалявам, Бердин.
— Господарят Рал оплака смъртта и.
По слисания поглед на Найда Вирна разбра, че е нечувано Господар Рал да го е грижа дали една Морещица е жива или мъртва. Подобно почтително отношение към тяхна сестра бе дълбок израз на признателност.