— И до мен достигнаха такива слухове за сегашния Господар Рал. Значи са верни, така ли?
— Да, верни са — отвърна с лъчиста усмивка Бердин.
Трийсет и втора глава
— КАКВО ТОЛКОВА ИНТЕРЕСНО ЧЕТЕШ? — попита Рика, докато затваряше тежката врата с рамо.
Зед изпухтя недоволно, преди да вдигне очи от отворената пред него книга.
— Празни страници.
През кръглото прозорче от лявата му страна се виждаха покривите на сградите в Ейдиндрил, проснат долу в ниското. На златистата светлина на залязващото слънце градът изглеждаше приказен, но това беше чиста заблуда. Обезлюден и изоставен, Ейдиндрил представляваше безжизнена и празна люспа — като онези, дето се лепяха по корите на дърветата след появилите се наскоро цикади.
Рика се надвеси към магьосника през масивното писалище и килна глава на една страна, за да види по-добре страниците.
— Не вярвам всичките да са празни. Не може да четеш нещо, ако го няма. Чете се текст, не празни страници. Няма да е зле да обръщаш повече внимание на начина си на изразяване. Да не говорим, че има много какво да се желае по отношение на искреността ти.
— Понякога премълчаното е натоварено с повече смисъл от казаното — смръщи чело Зед и вдигна очи, за да я погледне. — Да си се замисляла върху това?
— Да разбирам ли, че ме молиш да си държа езика зад зъбите? — Рика стовари пред него вечерята му, сипана в голяма дървена паница. Разнесе се аромат на лук, чесън, зеленчуци и сочно месо. Ухаеше превъзходно — мирис, способен да разсее и най-съсредоточения човек.
— Не те моля. Настоявам.
През кръглото прозорче отдясно на Зед се виждаха мрачните стени на Кулата, чиито върхове се губеха в небесните висини. Врязана в скалите с изглед към Ейдиндрил, Магьосническата кула беше с колосалните размери на планина. Но и тя като града беше празна — ако не се броят Рика, Чейс, Рейчъл и Зед. Скоро обаче се очакваше да пристигнат нови обитатели. Тук най-сетне щеше да живее цяло семейство. Пустите коридори отново щяха да ехтят от звънък детски смях, да преливат от любов, както по времето, когато това място бе дом за мнозина.
Рика се задоволи с плавен поглед по етажерките в кръглата стаичка на страничната куличка. Рафтовете бяха натежали от буркани и делви във всякакви форми, от стъкленици в топли цветове, някои пълни със съставки, необходими за приготвянето на различни заклинания, в една кутийка имаше лак за плота на писалището, за дъбовия стол с вертикална облегалка, за ниската ракла до стола и за библиотечните шкафове. Останалото пространство по рафтовете бе запълнено от книги на различни езици. Ъгловите шкафове със стъклени врати също бяха претъпкани с книги.
Рика скръсти ръце и се наведе да огледа по-добре позлатените гръбчета.
— Наистина ли си изчел всичките тези книги?
— Разбира се — пророни Зед. — При това не само по веднъж.
— Сигурно е ужасно досадно да си магьосник. Непрекъснато трябва да четеш и да мислиш. По-лесно е да получаваш отговори чрез насилствени методи и кръв.
— Когато човек изпитва болка, е склонен да си развърже езика. Но в повечето случаи казва онова, което предполага, че ти като негов мъчител искаш да чуеш — все едно дали е вярно или не.
Рика издърпа една книга и я прелисти, после я върна на мястото и.
— Ето защо ние сме обучени да провеждаме разпитите по най-удачния начин. Показваме на жертвата колко повече ще я заболи, ако се опита да ни излъже. Ако тя разбере дълбоките и покъртителни последици от евентуална лъжа, ще е по-склонна да каже истината.
Зед почти не я слушаше. Беше се съсредоточил върху един параграф от пророчеството и се опитваше да го разтълкува. И всеки следващ израз, който успееше да разгадае, все повече и повече разваляше апетита му. Паницата с топлата манджа си стоеше недокосната. В един момент се сети, че Рика вероятно продължава да се мотае в стаята, защото очаква коментара му за вечерята. Сигурно се надяваше на похвала.
— Е, какво има за ядене?
— Яхния.
Зед изпружи врат, за да надзърне в паницата.
— Къде са сухарите?
— Не, не са сухари. Яхния е.
— Добре де, разбрах, че е яхния. То се вижда. Попитах те къде са сухарите, които вървят с яхнията?
— Ако искаш, ще ти донеса пресен хляб — сви рамене Рика.
— Това е яхния! — възкликна магьосникът и се намръщи. — Яхния се яде със сухари, не с хляб.
— Ако знаех, че искаш сухари за вечеря, щях да ти опека сухари, а не да готвя яхния. Да беше ми казал по-рано.