Интересна гледна точка — че някой е откраднал думите директно от страницата. Като човек, който почти през целия си живот бе работил като граничен надзирател — допреди няколко години, когато границата падна, — първото предположение на Чейс, естествено, бе кражба. На Зед не му беше хрумнала такава вероятност. Мисълта му вече работеше трескаво в посоката на тази неизбродена тъмна пътека.
— Нямам представа как са изчезнали думите — каза той и отпи от чая си.
— За какво става въпрос в това пророчество?
— По принцип в книгата се говореше предимно за Ричард.
Чейс изглеждаше напълно спокоен — сигурен белег, че спокойствието му е безвъзвратно изгубено.
— Сигурен ли си, че е имало нещо написано? — попита. — След като книгата е толкова стара, може би просто си забравил, че в нея има празни страници. В крайна сметка, когато човек чете книга, помни изписаните страници, а не празните.
— Да, така е. — Зед бутна чая си встрани. — Не мога да се закълна, че между кориците е имало плътен текст, но не ми се вярва да е била почти изцяло празна, както е сега.
Изражението на Чейс не издаде чувствата, които го бяха обзели, докато разсъждаваме над тази загадка.
— Вярно, признавам, че наистина звучи странно…, но наистина ли е такъв проблем? Ричард никога не си е падал по пророчества и други подобни. И бездруго едва ли би ги използвал.
Зед стана и заби настоятелно пръст в книгата.
— Чейс, тази книга е била в Кулата в продължение на хиляди години. И през всичките тези хиляди години в нея е имало текст, било е записано пророчество. Сигурен съм. А сега най-внезапно страниците се оказват празни. Това нормално ли ти се струва?
Чейс сви рамене и заби палци в задните си джобове.
— Не знам, Зед. Не разбирам много-много от тия неща. Да ти кажа, че ако някой ден ти се наложи да ми искаш мнението за пророчески книги, значи много ще си загазил. Ти си магьосникът, ти кажи дали е нормално.
Зед се облегна върху плота и се наведе към мъжа.
— Не си спомням нито ред от съдържанието на тази книга. Не си спомням нищо, свързано с празните места, появили се във всички останали пророчески книги.
— И други такива книги ли има? — изгледа го Чейс, внезапно помръкнал.
Зед кимна и приглади назад косата си. Заби поглед в тъмнеещия прозорец, опита се да види отражението си, но навън още не беше достатъчно тъмно.
— Мислиш ли, че се налага да се реша? Толкова ли ужасно ми стърчи косата?
— Моля? — изгледа го Чейс.
— Все едно — махна с ръка Зед. — Та, мисълта ми беше, че открих празни места в още доста пророчески книги и това ужасно ме притеснява.
Чейс пристъпи от крак на крак, скръсти ръце пред гърдите си. Веждите му се събраха в средата на челото. Започваше да придобива доста загрижен вид, което в неговия случай означаваше, че изглеждаше така, сякаш е готов да скочи и да изтрепе цяла армия.
— В такъв случай дали да не останем? Не е толкова важно да тръгнем непременно утре. Може да останем, докато разбереш каква е тая работа с текстовете.
Зед въздъхна. Започваше да съжалява, че изобщо отвори темата. Проблемът наистина беше много далеч от Чейс. Зед не биваше да го въвлича в нещо, което бе извън възможностите и компетентността му. Но всичко беше толкова необяснимо странно.
— Не е нужно. Това не е проблем, за чието разрешаване можеш да ми помогнеш със сила — мяташ му примката около врата и хоп, твой е. Нещата тук стоят по съвсем различен начин. В тая книга има нещо не наред. Не искам да те товаря с излишни тревоги. Това е в моята област и съм сигурен, че ще разбера какво става — рано или късно. Просто се чудех ти какво би казал по въпроса. Понякога помага да чуеш странично мнение.
— Какво означава това последното? — посочи с пръст Чейс. — Че първо ще спорят с него, а чак след това ще кроят планове как да го лекуват. Нали спомена, че пророчеството касаело Ричард. Това изречение ми звучи като проблем — все едно някой се кани да заговорничи срещу него.
— Не, не е задължително. — Зед отри устни с длан и се замисли как да му го обясни по-разбираемо. — В контекста на пророчествата глаголът „кроя“ често означава просто „планирам“ — няма нюанс на „заговорнича“. Примерно казва се „кроя определено действие“. В конкретния пасаж се имат предвид най-близките му съветници и съюзници. Следователно, когато се говори, че кроят планове да го лекуват, най-вероятно се има предвид, че трябва първо да го убедят, че се нуждае от помощта им, а едва после, след като вече са го убедили, тези съюзници — най-вероятно някои от нас — ще трябва да започнат да търсят начин да го лекуват.