На стената над пейката бяха прикрепени множество поставки, върху които имаше същите зеленикави кълба като онова, което Зед бе докоснал. Той взе едно от тях. Беше тежко, в материала, от който беше направено, се преплитаха различни елементи, кореспондиращи с дарбата на докосналия го. В ръката на Зед зеленикавото сияние стана топло жълто. Магьосникът пусна тъничка нишка от дарбата си през сферата и тя засвети още по-ярко, в двата коридора затанцуваха сенки.
Този път Зед с категоричен жест бутна Рика да седне на пейката.
— Ти си до тук — точка по въпроса — каза и с тон, който не търпеше възражение.
В сините и очи, втренчени от упор в него, блестеше смъртоносна решителност.
— С пророческите книги става нещо странно. Взираш се в тях от няколко дни. Нито си ял, нито си спал. Нещо повече — книгите, които изчезват, са свързани с Господаря Рал.
Това беше констатация, не въпрос. Зед не бе предполагал, че вълнението му е било толкова явно за околните. Рика сигурно го беше наблюдавала по-внимателно, отколкото бе показвала. Или просто Зед беше прекалено вглъбен в заниманията си, за да регистрира скритото и любопитство към действията му. Във всеки случай беше непростима грешка да допусне да се увлече в работа толкова, че изобщо да не забележи промяната в поведението на Морещицата.
— От това, което успях да разбера до момента, излиза, че си права. Наистина повечето, макар и не всички, от изчезналите пророчества касаят Ричард. При всички положения общото помежду им е, че се отнасят за времето след раждането на Ричард. Това, разбира се, не означава, че са пряко свързани с него. Празните места в книгите стават все повече. Не мога да си спомня текста, който би трябвало да присъства там, следователно няма как да съм сигурен за какво и за кого се отнасят.
— Но откъслечната информация, с която разполагаш, те навежда на мисълта, че са свързани по някакъв начин с Господаря Рал.
И това не беше въпрос, а констатация. Или поне обосновано мнение. Пред Зед стоеше Морещица, регистрирала надвиснала над Господаря Рал опасност. Той разбираше прекрасно, че Рика не е в настроение да приема уклончиви отговори и шикалкавене.
— Няма да те лъжа. Според мен Ричард, дори да не е непременно в основата на проблема с пророческите книги, е дълбоко свързан с него.
— В такъв случай не му е сега времето да се правиш на потаен и да ме държиш в неведение. — Рика стана от пейката. — Това е важно. Господарят Рал е ключова фигура в живота на всички нас. Тук не става въпрос за личната безопасност на твоя внук, а за бъдещето на всички ни.
— Точно затова се опитвам…
— Разбираш ли? Важно е не само за теб, а за всички! Ако си единственият, успял да стигне до жизненоважна информация, и нещо се случи с теб, всички ние ще се окажем в задънена улица. В този случай мисля, че си струва да потиснеш безумната си склонност да пазиш тайни.
Зед вдигна ръце на хълбоците си и извърна лице, докато обмисли ситуацията. Накрая погледна Рика в очите.
— Тук долу има неща, за чието съществуване не знае абсолютно никой. И то с пълно основание.
— Нямам намерение да крада съкровище и ако се опасяваш да не видя някоя „тайна, пазена векове“, съм готова да се закълна в живота си, че ще я пазя, освен, ако не се налага да я разкрия на Господаря Рал.
— Не става дума само за това, а за нещо много по-сериозно. Обектите, скрити в най-долните нива на Кулата, са изключително опасни, дори само ако човек се приближи до тях.
— Опасности колкото щеш и извън Кулата! Вече не можем да си позволим лукса да пазим тайни.
Зед не откъсваше поглед от очите и. Рика имаше право. Ако с него се случеше нещо, информацията, с която разполагаше, също щеше да се попилее. Винаги се бе заричал един ден да разведе Ричард из тези дебри на Кулата, но така и не остана време. Пък и допреди появата на проблема с пророческите книги като че ли не изглеждаше толкова належащо. От друга страна обаче, сега Ричард не беше тук и не той щеше да види онова, което възнамеряваше да му покаже Зед.
— Какво мислиш, магьоснико? Че ще хукна към града да раздрънкам на всички какво съм видяла? Та да не би там да е останал жив човек, че да има на кого да разкажа? Орденът превзе почти целия Нов свят и хората напуснаха Ейдиндрил и избягаха. Д’Хара виси на косъм. Бъдещето ни виси на косъм.