— Има причини, които налагат определени видове познание да останат в тайна.
— Има и причини, поради които мъдрите хора понякога споделят познанието, което са натрупали. Животът е ценност. Ако познанието може да помогне за неговото запазване и развитие, значи не е редно да бъде пазено в тайна. Особено, когато има вероятност да бъде изгубено точно в момент, когато има най-голяма нужда от него.
Зед стисна устни, замислен над думите и. Той бе открил тази тайна като съвсем малко момче. През целия си живот не я бе споделил с никого. Не защото някой му бе заповядал да постъпи така — пък и кой ли би могъл, след като той бе единственият, който знаеше за нея. Въпреки всичко нещо му беше подсказало, че не бива да огласява откритието си. Че има основателна причина тайната му да си остане скрита.
— В името на Господаря Рал, Зед, и заради нашата обща кауза — позволи ми да дойда с теб.
— Ако обещаеш, че няма да разкриваш тайната на никого, при никакви обстоятелства — отвърна той, след като измери решителността в погледа и.
— Обещавам да не я разкривам на никого — с изключение на Господаря Рал. Морещиците са отнасяли не една тайна в гроба си.
— Добре тогава — кимна Зед. — Тази тайна отива с теб в гроба. Ако обаче с мен се случи нещо, трябва да покажеш на Ричард онова, което ще видиш тази нощ. Закълни се, че няма да споделиш видяното с никой и никога. С никой и никога! Това се отнася и за посестримите ти Морещици.
— Кълна се! — отвърна без колебание Рика и му протегна ръка.
Двамата скрепиха споразумението си с ръкостискане и той прие дадената му от нея дума.
Ако някога, по време на войната с Д’Хара, преди Зед в качеството си на Първи магьосник да издигне границите и да убие Панис Рал, бащата на Мрачния Рал, някой му беше казал, че един ден ще сключи сделка с Морещица по толкова важен въпрос, Зед вероятно би го взел за луд. Радваше се, че светът се беше променил към по-добро.
Трийсет и четвърта глава
— МАРШРУТЪТ Е ДОСТА ЗАПЛЕТЕН — предупреди я Зед.
— Някога да се е налагало да идваш да ме търсиш, понеже съм се загубила, докато съм патрулирала из Кулата? — повдигна вежда Рика.
Зед си призна, че не се е случвало. Знаеше прекрасно колко е лесно да се изгубиш в Кулата. Всъщност това бе едно от нейните защитни средства.
На няколко места имаше струпвания от по хиляди стаи, които преливаха една в друга — без коридори, само врати и тук-там по няколко стъпала нагоре или надолу. За да стигне до някоя от строго охраняваните зони на Кулата, човек трябваше да премине през тези триизмерни лабиринти. Беше напълно възможно да се изгубиш завинаги в плетеницата от стаи. Дори хора, израснали в Кулата, лесно объркваха пътя си там.
Ако външен посетител, незапознат със структурата на мястото, проникнеше във вътрешността на такъв лабиринт, трудно можеше да намери обратния път, камо ли да премине до другия край и да се измъкне. Още след преминаването на първите няколко стаи и през първите няколко врати всичко започваше да ти се струва еднакво. Нямаше прозорци, които да те ориентират и да ти дадат някаква представа за посоките. Практически нямаше как да разбереш дали вече си минал през една или друга врата или стая. Всяка следваща ти изглеждаше точно копие на предишните десетина. В миналото шпиони и други вражески елементи се бяха изгубвали в лабиринтите. И досега не бе рядкост човек да попадне на скелет.
Разбира се, не всички злосторници се оказваха чужденци. Някои бяха просто изменници.
— Права си, никога не си се губила — изрази гласно мисълта си Зед. — Поне не още. Мисля, че не си прекарала достатъчно дълго време в Кулата, за да започнеш да осъзнаваш истинските и мащаби. Тук дебнат всякакви опасности. Да се загубиш в някой от многобройните лабиринти е само една от тях. Мястото, към което сме се насочили, е нещо подобно. Дори е още по-лесно да се изгубиш. Трябва да положиш всички усилия да запомниш пътя. Ще ти помагам където мога.
Рика кимна, но не изглеждаше особено притеснена.
— Имам добра памет за маршрути и завои. Запаметявам ги, докато патрулирам.
— Не бъди прекалено самоуверена. Тук не става въпрос за обикновена поредица от завои. Самият аз съм се изгубвал в Кулата, нищо че съм израсъл тук. Маршрутите към мястото, където отиваме, са повече от един. Може да се случи пътят, който си използвала веднъж, следващия път да е невъзможен. Тук, в ниските нива на Кулата, щитовете понякога се разместват сами. Това е заложено в самата им изработка и има за цел да затрудни максимално преминаването. Или пък, ако на мястото проникне шпионин и се опита да начертае карта, която да предостави на своите хора.