Стигнаха до позлатена врата и Зед се обърна към Рика.
— Този коридор се охранява с щит. Хвани ме за ръката и ще можеш да минеш.
Тя не се поколеба. Зед прекрачи пръв. При първоначалния допир, докато прорязваше щита с тялото си, усети леко гъделичкане. Обърна се към Морещицата и издърпа ръката и през отвора на прага. Тя потръпна.
— Докато те държа, няма да пострадаш — увери я той. — Да продължавам ли?
— Просто е малко студено — кимна тя. — Не очаквах да е студено.
Той я стисна здраво за ръката и я издърпа през прага. Вече от другата страна на щита, Рика енергично разтърка дланите си.
— Какво щеше да стане, ако се бях опитала да мина без теб?
— Трудно е да се каже, защото различните щитове въздействат по различен начин. Но нека просто приемем, че нямаше да успееш. Специално този щит е предупредителен, така че въздействието му едва ли е смъртоносно. Но тепърва предстои да минем през доста по-мощни, някои от които направо свалят плътта от костите ти. Добре поне че предупреждават отдалеч.
Явно не и стана много приятно да го чуе, но не каза нищо. Морещиците ненавиждаха магията и Зед осъзнаваше, че Рика полага огромни усилия да преодолее естествената си съпротива.
Зад позлатената врата тръгваше коридор, облицован изцяло в бял мрамор — под, стени, таван — всичко. Белият цвят имаше за цел да осуети евентуалната употреба на магически похвати, при които се използват цветови заклинания за заблуда на щита в единия или другия край на коридора. На изхода Зед пак преведе Рика през щит, който този път я опари, вместо да я накара да потръпне от студ.
След коридора заслизаха по потънали в прах черни мраморни стълбища, разделени от площадки. От най-долната се разклоняваха три коридора — Зед избра най-левия. Кълбото в ръката му ги обгръщаше в балон светлина, който се движеше заедно с тях през тунела със стени от необработен камък. След още известно време стигнаха до крило със семпли стаички, които повече приличаха на килии.
Повечето имаха по един-два входа, някои бяха с по три или дори четири и бяха свързани с други стаи. До някои водеха стръмни стъпала, от които се разклоняваха още и още стаи. В много от помещенията се влизаше след качване или слизане по едно-единствено стъпало, други бяха с праг на нивото на пода. Бяха почти еднакви на големина и всичките напълно празни, без никаква мебелировка или други предмети вътре. Стените на някои бяха шпакловани и варосани, други бяха боядисани в различни цветове, макар че боята бе толкова олющена и избледняла, че цветовете почти не си личаха, така че, общо взето, всички изглеждаха еднакво бозави и зацапани под трупалия се векове наред прахоляк. Веднъж като малък Зед се бе загубил в лабиринта от стаи и цял ден се лута, докато успее да намери пътя.
След като дълго време вървяха от стая в стая, които сякаш никога нямаше да свършат, накрая се озоваха в широк коридор от груби сиви гранитни блокове. Макар хоризонтално да беше доста широк, таванът му беше толкова нисък, че трябваше да се наведат, за да не си ударят главата.
Това място винаги бе изглеждало на Зед зловещо и страховито — нищо че беше толкова обикновено и празно. Щом завиха зад ъгъла, видяха на стената още от стъклените сфери, които засияха веднага, щом двамата приближиха, и угаснаха бавно с отдалечаването им. На няколко места видяха каменни стълбища, които се вливаха в ниския коридор. От него се разклоняваха още няколко с по-висок таван.
В дъното на широкия нисък коридор най-сетне излязоха на основна артерия, чиито стени бяха измазани и боядисани в песъчлив цвят. На равни интервали от двете страни на стените бяха вградени релефни колони, които придаваха на помещението повече пищност. Щом преполовиха този коридор, Зед спря. Посочи тавана.
— Виждаш ли онази метална решетка горе, през която Кулата диша, през която влиза свеж въздух отвън?
— Книга ли представлява? — попита Рика, взирайки се в орнаментираната решетка.
Металните пръти, от които бе изработена решетката, наистина бяха огънати във формата на отворена книга. Това бе знак, който показваше, че се намират в крило на Кулата, характерно с множество библиотеки.
— Да. Решетката ще ти помогне да си спомниш, че тук е мястото, където трябва да завиеш. Този коридор с решетката отгоре е главната артерия на Кулата. До него може да се стигне по много начини и оттук се отива по различни маршрути до почти всяка точка в сградата. Откъдето и да идваш, щом се озовеш под тази решетка, е време да завиеш насам. — Посочи и малко коридорче. — Това е единственият път към мястото, където отиваме.