— Не знам някой да обича плъхове.
— Права си, не споря.
При всеки следващ завой Зед спираше и и обръщаше внимание на посоката. Не му се вярваше Рика запомни всичко и да може да измине сама целия път. Надяваше се никога да не се налага. Предпочиташе да се осланя на мисълта, че някой ден той лично ще доведе Ричард тук. За да запамети маршрута като дете, Зед си бе послужил с магически следачи. Морещицата изглеждаше дълбоко съсредоточена, оглеждаше щателно всяко разклонение, пред което се озоваваха. Зед беше готов да се закълне, че спътницата му не е очаквала да е чак толкова сложно. Беше сигурен, че тя няма да успее да запомни пътя. Каза си, че ако иска да и помогне да запамети картата в главата си, ще се наложи да я доведе тук още няколко пъти. А после да я подложи на тест, като я остави да го води.
След дългото и изнурително пътешествие из недрата на планината най-накрая се озоваха в просторна зала. По-скоро приличаше на гигантска пещера, издълбана направо в скалата. Това бе кариерата, от която бяха откъснати голяма част от гранитните блокове, положени в основите на Кулата. След приключването на строежа мястото приличаше на огромна зала.
Тук-там в периферията строителите бяха издигнали масивни колони, които поддържаха тавана за повече сигурност. На места в структурата на скалата се виждаха широки ивици обсидиан — черен лъскав камък, който не бе подходящ за строителни цели. Зед го бе срещал на няколко места из сградата, използван предимно за украса. На слабата светлина, която се излъчваше от сферата, по повърхността на обсидиана още личаха вдлъбнатините от движенията на длетото.
В центъра на гигантската пещера, където скалата бе най-твърда, таванът се извисяваше на повече от осемдесет метра височина. По следите, оставени върху камъка, личеше, че работниците са започнали от горе на долу, издълбавайки първите каменни блокове изпод мястото на настоящия таван. После бяха преминали на по-долното ниво и постепенно бяха изгризали цялата пещера. Различните нива на галериите околовръст бяха достатъчно високи и между гигантските колони имаше достатъчно място, за да бъдат изтеглени гранитните блокове за основите. Отвъд залата се намираха рампите, по които блоковете са били придвижвани от едно ниво към по-долното.
— Виждаш ли ей там, отсреща? — Зед и посочи обширна мрачна галерия, към която отвеждаха всички обиколни рампи. — Това е най-старият тунел, по който са били пренасяни основните камъни за цялото това крило на Кулата. Виждаш ли колко е излъскан подът му?
— Защо не минахме оттук? Вижда ми се доста по-кратко.
Зед остана приятно изненадан да разбере, че Рика е успяла да се ориентира и да определи, че галерията с гладкия като стъкло под се движи в посоката, от която бяха дошли. Огромните каменни блокове явно не са могли да минат през зигзагообразните чупки на избрания сега път.
— Права си, оттук е по-кратко, но има няколко щита, през които не мога да мина. Тъй като никога не съм го използвал, нямам представа какво има в галерията, но подозирам, че строителите са предвидили камери за съхраняване на предмети, нуждаещи се от специална охрана. Не мога да си представя друга причина за поставянето на такива мощни щитове.
— Че как така не можеш да минеш през тях? Ти си Първи магьосник!
— Магьосниците от древността са притежавали двете страни на дарбата. Ричард е първият от хиляди години, роден едновременно и със Субстрактивната, и с Адитивната страна на магията. Щитовете, в които е използвана Субстрактивна магия, са смъртоносни и по правило се използват само на най-опасните места или на места, където се съхраняват особено важни предмети, които се нуждаят от изключителна закрила.
Зед поведе Рика през просторната зала по път, който се придържаше близо до външната стена. Не му се бе случвало да слиза често тук, така че държеше внимателно под око каменната стена, докато си проправяха път напред. Щом стигнаха до мястото, което търсеше, дръпна Рика за ръката, за да я накара да спре.
— Тука е.
Тя примигна и се огледа. На пръв поглед нямаше нищо по-особено в сравнение с останалата част на помещението.
— Какво е тука?
— Тайното място.
Не и приличаше на специален тайник. По стените, както из цялата зала, личаха множество следи от каменоделски инструменти, използвани преди хиляди години.
Зед вдигна стъклената сфера, за да види тя по-добре какво и сочи.
— Виждаш ли онази цепка? Прави плавен завой навътре в скалата. Пъхни си лявата ръка вътре.
Рика го изгледа изпод вежди, но се надигна на пръсти и си пъхна ръката.
— Трябва да напипаш лека издатина в скалата — рече Зед. — Спомням си, че като момче трябваше доста да се протегна, за да я стигна.