Тя нежно го придърпа към себе си. В този момент Ричард за малко да забрави, че трябва да измисли причина да се отдръпне. Не му хрумна никакво смислено оправдание. Не можеше да откъсне поглед от изкусителните и очи. Почувства как потъва в омаята на зашеметяващо красивото лице на Ничи.
— А ако имаш да ми казваш нещо подобно, Ричард, приемам.
Беше се долепила толкова плътно до него, че той усещаше сладостния и дъх в лицето си. Очите и се притвориха. Меките и устни посрещнаха неговите в бавна, изобилна целувка, на която той не отвърна. Но не я и отблъсна.
Щом прегръдката и се стегна около него и целувката и стана по-настоятелна, той усети как и тялото, и мисълта му се парализират. Прегръдката и, дори повече от целувката, събуди у него неистово желание да подири утеха в нечия категорична подкрепа, да почувства, че някой му е отдаден изцяло, че го приласкава нежно. Почувства се напълно обезоръжен най-вече от това обещание за тъй желаната утеха. Усещаше всеки сантиметър, всяка извивка, всяка изпъкналост на стегнатото и тяло, притиснато в неговото. Осъзнаваше, че се опитва да мисли за друго, не за целувката и, не за прегръдката и, не за тялото и. Но за какво точно — не можеше да се сети. Всъщност му беше изключително трудно да мисли за каквото и да било.
Всичко беше заради целувката. Беше целувка, която го караше да забрави кой е, защо е тук, макар че, странно, като че ли не беше целувка, която непременно обещаваше любов или поне сласт. Всъщност май изобщо не можеше да определи какво му обещава.
Знаеше само, че целувката на Шота е коренно различна от начина, по който го целуна Ничи в конюшнята преди заминаването му от Алтур’Ранг. В онази целувка, ако не друго, се долавяше удивителна сладост и вълшебна нежност — може би извиращи от магията. Тогава нямаше съмнение, че го целува истинската Ничи. Въпреки зрителната измама жената, която стоеше пред него сега, не беше Ничи. Тази целувка бе смазваща, както можеше да е смазваща огромна тежест. Това не я правеше непременно… еротична. Въпреки че го осъзнаваше, Ричард с мъка щеше да се измъкне от неизречените въпроси и скритите обещания на този акт.
— Ничи… или Шота… или която и да си ти — изръмжа Кара през зъби, стиснала юмруци покрай тялото си, — какво си наумила?
Жената се отдръпна, извърна глава, бузата и обърса лицето на Ричард, погледът и се втренчи в Кара с любопитство. Изящните пръсти продължиха да галят косата му на тила. Той почувства, че му се вие свят.
Шота, приела образа на Ничи, протегна другата си ръка и погали Морещицата по лицето, при което Кара се дръпна рязко.
— Ами… нищо повече от онова, което ти се иска и на тебе.
— Моля?
— Нали и ти това искаш? Мислех, че ще си доволна, че ти помагам да осъществиш грандиозния си план.
— Нямам представа за какво говориш — тросна и се Кара и заби юмруци в хълбоците си.
— Защо се гневим толкова? — Усмивката стана лукава. — Не аз измислих това. Ти го направи. Планът си е твой — сама си го излюпи. Аз просто ти помагам да го осъществиш.
— Защо мислиш, че…? — Кара явно не можеше да намери думи.
Сините очи, които толкова много приличаха на очите на Ничи, се плъзнаха към Ричард. Докато те изпиваха лицето му, почти прилепено до нейното, усмивката се върна на устните и.
— Тази млада жена ти е толкова скъп приятел и верен защитник. Да ти е споменавала твоята скъпа приятелка и вярна защитничка какви планове има за теб, Ричард? — Докосна го по носа. — Бива си ги плановете и. Подредила ти е целия живот оттук нататък, помислила е за всичко. Наистина някой ден трябва да я питаш какво ти крои.
Кара изведнъж разбра за какво говори Шота и лицето и пламна.
Ричард сграбчи вещицата за раменете и я отлепи от себе си, принуждавайки я да го пусне. Наред с това поднови усилията си да се осъзнае, да дойде на себе си.
— Както сама каза, Кара ми е приятел. Не се притеснявам от нещата, които би искала за мен. Как да ти кажа, освен онова, което искат да ми се случи приятелите и близките ми, или онова, което се надяват да постигна, животът си е мой и аз решавам какво да правя с него. Хората могат да си правят каквито си искат планове, да се надяват на каквото си щат за своите близки, но в крайна сметка всеки поема сам отговорността за своя живот и прави сам своя избор.