— Колко си сладък и невинен, като говориш такива неща! — Широката усмивка оголи зъбите и. Пръстите и пак се вкопчиха в косата му. — Настоятелно те съветвам да я попиташ какви планове крои за твоето сърце.
Ричард погледна Кара. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент можеше да изригне в ярост и в същото време явно бе на ръба на паниката. Но вместо да предприеме каквото и да било, просто стоеше неподвижна и мълчеше. Ричард нямаше представа за какво говори Шота, но му беше ясно, че не му е сега времето и мястото да разбира. Не можеше да позволи на Шота да го отклони от целта, която го бе довела тук.
Наред с другото забеляза, че кокалчетата на Кара са побелели от стискане на Агнела.
— Стига игрички, Шота. Желанията и намеренията на Кара засягат мен, не теб.
— Така си мислиш ти, Ричард — усмихна се тъжно Ничи. — Така си мислиш.
Мъглявината около фигурата и потрепна и пред тях вече стоеше Шота, не Ничи. Видът и вече не бе призрачен и илюзорен, а съвсем истински. Косата и, макар и пак толкова гъста, вече не беше руса, а огненочервена и вълниста. Черната и рокля бе заменена от дантелена одежда в различни нюанси на сивото, пак с дълбоко изрязано деколте и свободни краища на полата, които се ветрееха на лекия бриз. Шота не отстъпваше ни най-малко на красивата долина наоколо.
Когато се обърна да погледне Кара, лицето и се стегна в заплашителна маска.
— Нарани Самюъл.
— Съжалявам — сви рамене Морещицата. — Не съм искала да го наранявам.
Шота повдигна вежда, в погледа и святкаха свирепи искрици. Беше очевидно, че не вярва на казаното.
— Имах намерение да го убия — продължи Кара.
Гневът на Шота се изпари. От устните и се изтръгна искрен смях, съпроводен с лъчезарна усмивка. Хвърли на Ричард кос поглед, без да сваля усмивката от лицето си.
— Харесва ми. Можеш да я задържиш.
Ричард си спомни, че едно време Кара бе направила точно същата констатация по адрес на Калан.
— Шота, както ти казах, дошъл съм да поговорим.
Ясните и бадемови очи го изгледаха с почуда.
— Дошъл си с предложение да ми станеш любовник?
Ричард забеляза Самюъл да се спотайва сред дърветата, да наблюдава, в жълтите му очи блестеше омраза.
— Знаеш, че не е така.
— О, може би в такъв случай искаше да кажеш — усмивката се върна на устните и че си дошъл, за да искаш нещо от мен. — Хвана един от развените краища на роклята си. — Така ли е, Ричард?
Ричард с усилие отклони погледа си от бездънните и очи. Никак не му беше лесно. Имаше чувството, че Шота направлява посоката и крайната цел на всеки негов поглед.
Веднъж Калан му каза, че Шота го омагьосва. Според нея вещицата не го правела нарочно, просто това било в природата на жените като нея. Идвало им отвътре.
Калан.
Мисълта за Калан го накара да се стегне.
— Калан изчезна.
— Кой? — Шота сбърчи чело в недоумение.
Ричард въздъхна.
— Виж, става нещо ужасно. Калан, жена ми…
— Жена! Че откога си женен?
Изражението и застина в свиреп поглед. По внезапния бяс, сковал чертите и, и по учестените движения на гърдите и, преливащи от дълбоко изрязаното деколте, Ричард разбра, че изненадата и е искрена. Тя наистина не си спомняше Калан.
Ричард прокара пръсти през косата си и след като се съсредоточи, продължи:
— Виждала си Калан няколко пъти, Шота. Прекрасно я познаваш. По някакъв начин обаче споменът за нея е изтрит от съзнанието на всички. Никой не я помни, включително и ти, а…
— Освен теб ли? Само ти ли я помниш?
— Това е дълга история.
— Това, че е дълга, няма да я направи по-истинска.
— Истината ти казвам — продължи разпалено Ричард, — ти лично присъства на сватбата ни.
— Не мисля — рече тя и скръсти ръце пред гърдите си.
— Първия път, когато дойдох тука, ти залови Калан и я омота със змии…
— Змии… — Шота се усмихна. — Казваш, че съм харесала тази жена и съм се отнесла снизходително с нея, така ли?
— Не съвсем. Искаше да я убиеш.
Усмивката озари цялото и лице. Ръцете и се протегнаха към раменете му.
— Е, Ричард, това е малко грубичко, не мислиш ли?
Той я сграбчи за китката и плавно я отстрани от себе си.
Знаеше, че не го ли направи веднага, тя ще стори всичко възможно, за да обърка нормалния ход на мислите му.
— Определено останах с такова впечатление — рече той. — Освен всичко друго, ти искаше да ни попречиш да се оженим.
Шота прокара дългия си лакиран нокът по гърдите му и го изгледа изпод вежди.
— Ами сигурно съм имала нещо наум.
— Да, вярно е — ти не искаше да се роди наше дете. Каза, че двамата ще създадем чудовище, понеже от мен ще наследи дарбата, а от Калан — изповедническата сила.