— Е… и какво означава това? — попита Кара.
Шота се надвеси напред, гласът и бе почти шепот.
— Означава, че сега е несравнимо по-опасен. — Изправи се, след като се увери, че е постигнала търсеното въздействие. — Не съм специалист по древни оръжия от епохата на Голямата война, но мисля, че след като такъв звяр вкуси кръвта на своята жертва по такъв начин, връщане назад няма.
— Ясно, един вид, няма да се откаже. — Ричард отпусна ръка на ефеса на меча си. — Тогава кажи ми как можеш да ми помогнеш да го убия? Или поне да го спра, да го изпратя обратно в отвъдния свят? Всъщност как точно действа този звяр, откъде знае, че…?
— Чакай малко, спри — вдигна ръка Шота. — Опитваш се да мислиш за него като за обикновена заплаха, за враг, който те преследва. Опитваш се да отсееш характерните му черти, да обозначиш поведението му. Няма такива неща. Точно там му е особеното на това същество — отсъствието на отличителни белези, на натюрел. Поне на видим такъв, понеже на практика неговата същност е в това, че няма същност. И това го прави непредвидим.
— Звучи ми абсурдно. — Ричард скръсти ръце, питайки се дали Шота наистина познава този звяр толкова добре, колкото твърди. — Все някаква същност трябва да има. Трябва да се държи по някакъв начин, който да можем да възприемем и постепенно да си изградим определени очаквания за поведението му. Просто още не сме го осмислили. Не може просто ей така да няма същност.
— Нима не разбираш, Ричард? Още от самото начало се опитваш да го разгадаеш. Нима не ти е хрумвало, че Джаганг би предположил, че ти се ще да анализираш и опознаеш чудовището му, за да го победиш? Ти винаги го правиш. Понеже те познава, Джаганг е създал оръжие без своя същност.
Ти си Търсачът. Ти търсиш отговори за природата и същността на хората, на нещата, на ситуациите. В една или друга степен всички хора го правят. Ако звярът кръвопиец имаше специфична същност, тогава действията му щяха да бъдат изучени и разнищени. Ако нещо може да бъде разнищено достатъчно, че да стане предвидимо, тогава биха могли да бъдат взети мерки, би могъл да бъде изготвен план за действие срещу него. Разгадаването на характера на едно нещо е основната стъпка към вземането на ефективни мерки. Именно поради тази причина това същество няма свой характер — за да не можеш да вземеш никакви мерки, за да се пребориш с него.
Ричард прокара пръсти през косата си.
— Съвсем се обърках, нищо не разбирам.
— Не е и нужно. Това също е част от схемата на Джаганг — да няма никаква схема. Да не разбереш нищо, за да се объркаш.
— Съгласна съм с Господаря Рал — намеси се Кара. — Все трябва да има някаква отличителна черта, някакъв начин на действие и реакция. Дори хората, които се имат за големи умници и се опитват да бъдат непредвидими, все някога си изграждат модел, макар че може и да не го съзнават. Този звяр не може просто ей така да се носи насам-натам с надеждата да попадне на Господаря Рал, който точно в този момент си подремва.
— С цел да не бъде опознат и да не бъде намерен начин да му се противодейства, той е създаден като същество на хаоса. Неговата цел е да те нападне и убие, но за да осъществи своята мисия, използва хаотични средства. — Докато говореше, Шота стисна един свободен край на роклята си. — Днес напада с нокти. Утре бълва отрова. На следващия ден гори с огън или нанася удар, или забива зъби в плътта ти. Напада напосоки. Не избира курс на действие, основаващ се на анализа, на натрупания опит или дори на конкретната ситуация.
Ричард се почеса по носа, замислен върху думите и. Засега му се струваше, че Шота има право, че в нападенията досега наистина нямаше определен модел. Бяха напълно различни едно от друго — толкова различни, че той се питаше дали в крайна сметка става въпрос за същото онова чудовище, за което го предупреди Ничи.
— Но Господарят Рал успя да избегне звяра вече няколко пъти. Доказа, че е по-добър от него.
Шота се усмихна снизходително, все едно Кара беше дете, направило важна констатация. Отдалечи се на известно разстояние, после се върна, замислена над проблема. Изражението на лицето и показа на Ричард, че най-сетне е намерила по-подходящо и разбираемо обяснение.
— Представи си, че този звяр кръвопиец е като дъжда — рече тя. — Представи си, че искаш да се предпазиш от дъжда, както би искал да не бъдеш заловен от звяра. Да речем, че целта ти е да останеш сух. Днес може да се окажеш под покрив, когато завали, и да не се намокриш. Утре дъждът може да се измести в другия край на долината и пак да ти се размине. После пък може да тръгнеш на път, преди да е заваляло, да изпревариш дъжда. А на следващия ден да решиш да си починеш, да не ходиш никъде и дъждът да завали там, където е трябвало да отидеш. Може би някой път ще вали над нивите отдясно на пътя, а ти ще вървиш отляво. Така хаотичният дъжд те пропуска и ти оставаш сух — понякога, защото си взел предпазни мерки, да речем, останал си вкъщи; понякога просто, защото си извадил късмет.