Докато този звяр не е докоснат от времето. Основен елемент в неговото битие е връзката му с отвъдния свят, което противоречи на самата идея за Сътворението, тъй като отвъдният свят е разпадът на Сътворението. Тази смесица, това вътрешно противоречие е част от движещия механизъм, който размесва движенията му и ги превръща в хаос. Когато Ничи използва Субстрактивна магия, за да елиминира кръвоизлива в тялото ти, звярът, от корените си в отвъдния свят, е успял да вкуси от теб, а по-точно казано, от измеренията на магията ти.
В твоята кръв се преплитат нишките на Адитивната и Субстрактивната магия. Този звяр е създаден така, че да те разпознава по твоята дълбока същност, по магията ти, като по този начин прехвърля обичайните граници на този свят. Звярът е имал нужда един-едничък път да използваш дарбата си, за да се свърже с теб. Посредством тази връзка той е можел да те проследи. Но когато е усетил вкуса на кръвта ти, е разкрил друга част от същността ти.
Той е успял да усети вкуса на уникалния елемент на магията, присъстващ в кръвта ти, наследен от страната на Зед и от страната на Мрачния Рал. И този вкус е причината за мутацията му — той вече не е съществото, създадено от пионките на Джаганг.
Той не усеща самата ти кръв, а no-скоро долавя елементите на магията, които присъстват в нея. Ето защо всяка употреба на магия привлича звяра и той става все по-опасен. Сега той разпознава използването на магия в който и да е край на света. Магията на всеки човек е уникална. Той разпознава твоята. Ето защо не бива да използваш дарбата си.
Поради тази причина Сестрите, работили върху създаването на това чудовище по поръчка на Джаганг, биха били щастливи, ако можеха да се доберат до капчица от кръвта ти още по време на работата. Така те биха могли да свържат звяра с кръвта ти, но без кръвта ти връзката е била много слаба, в нея не са се долавяли истинските мащаби на магията ти.
Ничи е дала на звяра онова, от което той най-силно се е нуждаел, при това веднага, след като е бил нащрек, защото ти си използвал дарбата си. Вярно, че това е бил единственият начин да ти спаси живота, че може би не е имала избор, но го е направила. Оттук нататък при всяка употреба на магия звярът ще те намира много по-лесно. Може да се каже, че в известен смисъл Ничи е изпълнила клетвата си, дадена като Сестра на мрака.
Косъмчетата по тила на Ричард настръхнаха. Искаше му се да намери доводи, с които да опровергае казаното от Шота, да открие слабото място на чудовището, което тя така подробно описа пред него.
— Но звярът нападна в момент, когато не използвах магията си. Просто една сутрин връхлетя върху лагера ни. Не съм използвал магията си.
Шота го погледна с онзи свой поглед, който той познаваше толкова добре и който неизменно го караше да се чувства пълен невежа.
— Онази сутрин ти използва магията си.
— Не съм — продължи да настоява той. — По това време спях. Как е възможно да съм я използвал…
Не довърши изречението си. Погледът му се зарея към далечните хълмове над долината и планините отвъд тях. Спомни си как се събужда, раздиран от ужасния спомен за сутринта, в която Калан изчезна, веднага след това установява, че стиска ефеса на меча си, изваден наполовина от ножницата. Спомни си усещането за магията, пропълзяла в тялото му.
— Но това бе магията на меча — оправда се той. — Аз просто стисках меча си. Не беше моята магия.
— Беше твоята магия — настоя Шота. — Използването на Меча на истината призовава неговата сила, която се съчетава с твоята дарба, с твоята магия, която звярът кръвопиец разпознава. Магията на меча вече е част от теб. С използването му рискуваш да призовеш звяра.
Ричард имаше чувството, че светът го притиска от всички страни, че всички пътища пред него се затварят, че не му остава никаква възможност да направи каквото и да било, за да предотврати бедата, пред която е изправен. Почувства се ужасно.
— Но мечът ще ми помогне да се бия с него. Аз не знам как да използвам дарбата си. Мечът е единственото, на което мога да разчитам.
— Наистина е възможно в някои случаи да те спаси. Но тъй като звярът кръвопиец не притежава характеристики и понеже вече е част от отвъдния свят, ще има моменти, когато ще си въобразяваш, че мечът те пази, а всъщност няма да е така. Мисълта, че можеш да предскажеш способността на меча си да се изправи срещу звяр, би ти вдъхнала илюзорна увереност. Както вече ти казах, този звяр е непредсказуем, така че ще има моменти, когато мечът ти не би могъл да те защити. Трябва да се пазиш не само от това да се доверяваш прекалено много на меча си, но и от несъзнателното призоваване на звяра.