Той те преследва постоянно и може да нападне във всеки един момент, но когато използваш дарбата си, многократно увеличаваш възможността звярът да те нападне. Магията го привлича.
Ричард стискаше дръжката на меча си толкова здраво, че усети как релефните букви на думата „Истина“ се бяха отпечатали върху дланта му. В същото време гневът на меча рязко се пробуди и се опита да се прокрадне в него, за да го защити от надвисналата заплаха. Махна ръката си от ефеса, сякаш бе нагорещен. Запита се дали е възможно да е извикал звяра, без изобщо да го осъзнава.
— Има и още нещо — скръсти ръце Шота.
— Чудесно! Е, какво е то? — Вниманието му се прехвърли отново върху нея.
— Ричард, не аз съм създала този звяр. Не съм отговорна за опасността, която той създава за теб. — Отклони погледа си. — Ако искаш, мрази ме, задето ти казвам истината. Ако пък предпочиташ, кажи ми да спра и аз няма да ти кажа нито дума повече.
— Не, съжалявам — махна с ръка той, за да и се извини. — Знам, че не си виновна ти. Сигурно просто съм леко поизнервен. Продължавай. Какво искаше да ми кажеш?
— Ако използваш магията си… всъщност каква да е магия… звярът ще разбере. Тъй като действа хаотично, е възможно да не използва връзката, събудена от магията, за да те нападне веднага. Необяснимо защо, може и да не откликне. Другия път обаче може да атакува незабавно. Така че, не се успокоявай по такъв начин.
— Това вече ми го каза.
— Да, но засега още не осъзнаваш истинския смисъл на думите ми. Трябва да разбереш, че всяко използване на магия така да се каже дава на звяра да вкуси кръвта ти.
— Както споменах, вече ми го каза.
— Подчертавам, че става въпрос за всяко използване на магия. — Той я изгледа с неразбиращ поглед и тя побърза да почука с пръст слепоочието си. — Помисли.
След като той продължаваше да мълчи, тя продължи:
— Това включва и пророчествата.
— Пророчества ли? Какво искаш да кажеш?
— Пророчествата се правят от магьосници, които притежават пророческа дарба. Всеки обикновен човек, който чете едно пророчество, вижда само думи. Дори Сестрите на светлината, пазителките на пророчествата, за каквито се имаха, не проникват в дълбоката същност на пророчествата. Ти си магьосник воин. Като такъв, в дарбата ти дремят редица латентни способности. Сред тях е и способността ти да използваш пророчества… да ги разбираш в смисъла, в който са били създадени.
Е, сега разбираш ли колко е лесно да използваш дарбата си несъзнателно, без дори да усетиш?
Няма значение по какъв начин си я използвал — дали посредством меча, или докато лекуваш с дарбата си, или като предизвикваш мълния… все едно. Звярът ще бъде повикан. За звяра кръвопиец е все едно коя своя способност ще използваш — за него дарбата е само средство за разпознаване.
Той не прави разлика дали използваш дарбата си за нещо дребно или за нещо колосално. За него дарбата си е просто дарба.
Ричард я гледаше невярващо.
— Да не би да искаш да кажеш, че ако просто понеча да излекувам някого или пък издърпам меча си, вниманието на звяра ще бъде насочено към мен?
— Да. И е твърде вероятно съвсем скоро той да знае точното ти местоположение. Тъй като в по-голямата си част звярът е създание, изградено от Субстрактивна магия, то съществува в света на живите само частично. С други думи, освен, че за него не съществуват понятия като време и разстояние, той не функционира лесно на този свят. Той не вниква в същността на законите на този свят, като например времето. Въпреки това той не се уморява, не го домързява, не се ядосва, не изпитва страст.
С всичко това не се опитвам да те убедя, че винаги когато използваш дарбата си, той ще направи нещо. Както вече казах, неговите действия не могат да бъдат предвидени, така че както всичко останало, използването на магията не може да бъде считано за предупреждение. Така само улесняваш звяра да те намери. А дали ще го направи или не — никой не може да каже.
— Чудно — промърмори Ричард и пак заснова напред-назад.
— Как може да го убие? — попита Кара.
— Звярът не е живо същество — отвърна Шота. — Със същия успех можеш да се опиташ да убиеш камък, който виждаш, че се е наклонил и може да се стовари върху главата ти. Или да убиеш дъжда, за да не те намокри.