— Аз вече ти помогнах, при това с усилие, което едва ли би могъл да оцениш. Използвай оказаната ти помощ така, както прецениш. А сега напусни дома ми.
Колкото и да му се искаше да я послуша и да направи точно това, колкото и да не му се щеше да проявява нахалство, бе дошъл тук с конкретна цел, а Шота не му бе казала нищо по най-важния въпрос. Нямаше намерение да си тръгне, преди да получи отговор.
— Нужна ми е помощта ти, за да намеря Калан.
Погледът и помръкна още повече, обгърнат в хлад.
— Ако имаш ум в главата си, ще използваш информацията, която ти дадох, за да запазиш живота си колкото е възможно повече, за да помогнеш за отблъскването на ордите на Джаганг… или да продължиш да гониш своите духове. Вече не ме интересува какво ще предпочетеш. Просто си върви, преди да разбереш защо магьосниците ги е страх да припарят до дома ми.
— Сама каза, че способностите ти помагат да видиш събитията в потока на времето. Как ме виждаш мен в бъдещето?
Шота замлъкна за момент, накрая отклони очи от настоятелния му поглед.
— Поради някаква причина потокът на времето вече е замъглен пред погледа ми. Случва се. Е, сега разбра ли? Не мога да ти помогна с нищо повече. Върви си.
Ричард нямаше намерение да я остави да заобиколи темата.
— Знаеш, че дойдох, за да получа информация, да намеря нещо, което би могло да ми помогне да открия истината за това, което става. Важно е. Важно за много хора — не само за теб и за мен. Не се отдръпвай от мен по този начин, Шота, моля те. Наистина се нуждая от помощта ти.
— И откога си склонен да се вслушваш в моите съвети?
— Виж, признавам, че в миналото не винаги съм бил съгласен с всичко, което си ми казвала, но не бих дошъл при теб, ако не те смятах за изключително прозорлива жена. Макар наистина доста от нещата, които си споделяла с мен, да са се оказвали истина, ако винаги бях постъпвал според твоите предписания, без да използвам свободната си воля, щях да стигна до провал и сега щяхме или да кретаме под хомота на Мрачния Рал, или да се задушаваме в смъртоносната прегръдка на Пазителя на отвъдния свят.
— Ти така мислиш.
Изгубил мекотата на тона си, той се надвеси застрашително над нея.
— Спомняш си как дойде при мен в селото на Калните, нали? Спомняш си, че ме помоли да възстановя цепнатината във воала, за да не ни докопа през нея Пазителят? Спомняш си как ми обясняваше колко силно копнее Пазителят да пороби всички, родени с дарбата, в това число и теб, вещицата, за да ги подложи на неописуеми страдания за цяла вечност — нали си спомняш? — Посочи я с пръст за повече категоричност. — Ти не изстрада всичките онези ужасни неща, които трябваше да изживея аз, за да помогна на света. Не ти се наложи да отблъскваш всички потресаващи ужаси на Пазителя, за да затвориш процепа — направих го аз. Не ти спаси кожата си от острите нокти на Пазителя — направих го аз.
— Помня това. — Тя го гледаше изпод свъсеното си чело.
— Аз успях. Спасих те от страшна съдба.
— Ти спаси себе си от страшната съдба. Това, че спаси и мен заедно със себе си, не беше твоя цел, а съпътстващ бонус.
Ричард въздъхна, стараеше се да не губи търпение.
— Шота, сигурен съм, че можеш да ми кажеш нещо, че имаш макар и смътна представа какво се е случило с Калан.
— Казах ти вече — не си спомням жена с такова име.
— Да, и причината за това е, че нещо тотално се е объркало и аз го знам, защото виждам, че не си я спомняш. Но в същото време знам и че трябва да ми помогнеш в търсенето на истината — че можеш да ми дадеш макар и откъслечна информация, която би ми помогнала да разбера какво всъщност става.
— И очакваш, че можеш просто ей така да нахълташ непоканен в дома ми, да изложиш живота ми на риск, да изиграеш заучения си жалък танц и да изтръгнеш от мен онази част от живота ми, от способностите ми, която пожелаеш!
Ричард я гледаше, без да помръдва. Тя не отрече, че знае нещо, което би могло да му помогне. В този момент осъзна, че явно наистина е бил прав да се надява, че Шота би могла да му помогне.
— Шота, стига вече игрички! Престани да се правиш на обидена и да ме обвиняваш, че искам от тебе неща, които нямам право да поискам. Никога не съм те лъгал и ти го знаеш. Казвам ти, че това е важно и за теб, макар все още да не го осъзнаваш. От това, което успях да науча до момента, разбирам, че е твърде възможно Пазителят да е задействал поредната си схема за всеобщото ни унищожаване. Каквото и да знаеш, все ще ми е от полза, за да се опитам да попреча на този процес. Не ти играя някакви номерца на дребно. Каквото и да ми струва, ще получа информацията, която ти е известна!