— Може би Ничи е близо. Тя разбира от магия и знае най-разнообразни неща, свързани с магията. Може да знае какво означава „лавинен огън“, а и не само това. Ничи с удоволствие би ти помогнала.
Ричард закачи пръст на колана си.
— Искаш ли да ми разкажеш какви сте ги забъркали двете с Ничи?
Струваше му се очевидно, но искаше тя лично да му го каже. Погледна я в очите и зачака.
— Ничи няма нищо общо. Идеята беше моя.
— И каква по-точно беше тази твоя идея?
Кара не издържа на прямия му поглед и се зарея нейде към планините. Небето беше почти ясно, започваха да се появяват звезди. По-високо явно излизаше вятър, защото облаците се стелеха на парцали. Съвсем скоро щеше да изгрее и луната.
— След като ме излекува, почувствах, че те раздира непоносима самота. Рекох си, че може да си си въобразил онази жена, Калан, за да запълниш празнината. Не исках да изпитваш ужасното страдание, което почувствах в теб. Човек, който не съществува, не би могъл да запълни празнотата.
След като тя не каза нищо повече, думата взе той.
— И си помисли, че Ничи би могла да запълни празнината?
Тя събра смелост да го погледне в очите, но личеше, че се чувства все по-объркана.
— Исках само да ти помогна, Господарю Рал. Вярвам, че имаш нужда от човек до себе си…, за да споделиш живота си… точно както Шота искаше да си има някого. Както искаше теб. Но Шота не е добър избор. И за двама ви. Просто си помислих, че Ничи е подходяща.
— Един вид, си помисли, че на мое място би дала сърцето ми на някого.
— Ами… казано по този начин, звучи доста нелепо.
— Наистина е нелепо.
— Напротив — продължи да настоява тя, стиснала юмруци покрай тялото си. — Имаш нужда от някого. Знам, че точно сега се чувстваш наистина отчаян. И нещата се влошават. Добри духове, та ти току-що си даде меча! Имаш нужда от човек до себе си — знам го. Така изглеждаш някак недовършен. Откакто те познавам, никога не си ми изглеждал така — лишен от цялост, ограбен. Никога през живота си не съм си мислила, че Господарят Рал има само една жена, още по-малко, че би могъл да се ожени. Но при теб е друго, ти сякаш наистина се нуждаеш от сродна душа.
Не познавам по-подходяща жена от Ничи. Тя е умна… достатъчно умна, за да си говорите като равни. Обменяте си мисли за магия и какво ли не. Наблюдавала съм ви как разговаряте, виждала съм ви да си разменяте усмивки. Просто изглеждате създадени един за друг. И двамата сте умни… и притежавате дарбата. Освен това тя е и красива. Трябва ти красива жена като Ничи.
— И кога се включи Ничи в малкия ти заговор?
— Ами тя, също като теб, започна да ми възразява…, което в известен смисъл само доказва, че двамата сте си лика-прилика.
— Значи и тя не е била доволна, че се разпореждаш с живота и?
— Не, нямах това предвид — повдигна рамене Кара. — Тя имаше същите възражения като теб — говореше от твое име, не от свое. Единствените и притеснения бяха за това какво искаш ти. Явно подозираше, че ще усетиш нещо.
— За едно си абсолютно права — Ничи е умна.
— Просто исках да и кажа да си помисли по въпроса. Не съм и казала — хайде, хвърли му се. Стори ми се, че двамата можете да се допълните един друг, да запълните взаимно празнината, зейнала у всеки от вас. Казах си, че ако я насърча, ако и подхвърля тази идея, нещата ще се подредят от само себе си.
На Ричард му се прииска да я удуши, но успя да овладее гласа си, защото действията на Кара, макар и напълно погрешни, бяха потресаващо човечни и мили. Затова в същия миг му се прииска и да я прегърне. Кой би помислил, че една Морещица ще вземе да разсъждава над теми като любов и приятелство. Сигурно самият той, но все пак…
— Кара, това, което си се опитвала да направиш, е същото, което пробва и Шота — да решавате вместо мен какво трябва да чувствам и как да живея.
— Не, не е същото.
— И какво го отличава?
Кара стисна устни. Той чакаше. Накрая тя му отговори шепнешком.
— Тя не те обича истински. Аз те обичам. Но не в онзи смисъл — додаде бързо.
Ричард не беше в настроение нито да спори, нито да повишава тон. Знаеше, че Кара е действала само подтиквана от добри намерения, макар и погрешно. Последните и думи направо го втрещиха. В друга ситуация вероятно би бил щастлив да чуе това и признание.
— Кара, аз съм женен за жената, която обичам.
Тя тъжно поклати глава.
— Съжалявам, Господарю Рал, но Калан просто не съществува.
— Щом като не съществува, защо Шота можа да ми даде напътствия, които ще ми помогнат да разкрия истината?
— Защото истината е, че няма никаква Калан. Нещата, които Шота ти каза, само ще ти помогнат да стигнеш до тази тъжна истина. Замислял ли си се над това?