Тишината бе толкова внушителна, че в нея като че имаше нещо застрашително. Усещането да се движиш из улиците на обезлюден град бе някак призрачно, все едно си попаднал в празна раковина, запазила формата си, но вече напълно безполезна. По нещо напомняше на труп — уж човекът е същият, а няма никакво съмнение в ужасната истина. Ако бъде оставен така, ако не бъде върнат от ледения ръб и изпълнен отново с живот, този град постепенно щеше да се потъне в забвение и разруха.
През пролуките между сградите Ничи мярна части от Магьосническата кула, врязана в скалистия склон високо в чутовната планина, бдяща над града. Обширният мрачен комплекс се извисяваше като озверял лешояд, готов всеки момент да се стрелне към останките от притихналия град. Кули, минарета и въздушни мостове задиряха облаците, понесли се плавно пред почти отвесната скална стена. Колосалната сграда представляваше най-зловещата гледка, която Ничи някога бе виждала. Въпреки този внушителен вид тя прекрасно знаеше, че мястото може да бъде не само страховито, и се радваше, че най-сетне пристига тук.
Пътуването от Стария свят до Ейдиндрил бе дълго и изтощително. На моменти се бе опасявала, че няма да успее да се измъкне от капаните на вражеските войници, пръснати навсякъде по пътя. Друг път се бе впускала в кръвожадни атаки и ги бе избивала със стотици. Те обаче бяха толкова много, че нямаше смисъл да таи никакви реалистични надежди да намали чувствително броя им. Вбесяваше я мисълта, че от тяхна гледна точка тя бе най-обикновен нищожен вредител. Въпреки всичко не забравяше, че крайната и цел е да достигне Ричард. Войските на Императорския орден бяха просто препятствия, които и се налагаше да преодолява по пътя си.
Благодарение на магическата връзка, която си бе изградила с Ричард, Ничи усещаше, че най-сетне е близо до него. Още не го бе зърнала, но беше убедена, че това ще стане съвсем скоро.
За известно време, преди да се отправи на път, бе започнала да си мисли, че никога повече няма да го види.
Битката за установяване контрол над Алтур’Ранг се оказа жестока. Войските, които нападнаха града, след първоначалната изненада и след като претърпяха доста сериозни жертви преди падането на нощта, бързо се окопитиха. Това бяха опитни и калени в битките войници, които знаеха как да обърнат нещата в своя полза.
Въпреки че знаеше едва ли не с подробности как ще реагира Джаганг в опита си да потуши бунта в родния си град, дори Ничи остана изненадана от всичко, което им се стовари на главите. За известно време, с помощта на неочаквано появилия се трети магьосник, нещата изглеждаха на провала, неопитните защитници постепенно губеха позициите си под натиска на вражеските орди. Имаше един мрачен безнадежден момент, когато изглеждаше, че усилията на местните хора да се защитят са напразни и са обречени на провал. Призракът на загубата, водещ след себе си кървавата картина на масовото клане, която всички вече започваха да си представят, започна да изглежда неизбежен и напълно реален. За известно време Ничи и хората от най-близкото и обкръжение бяха почти убедени, че няма да изкарат нощта.
Въпреки раните и изтощението Ничи се стегна и събра допълнителни сили да продължи, подтиквана от искреното си желание да помогне на хората, които вече чувстваше като свои близки, на всички тези невинни и безпомощни души, които при евентуална загуба щяха да бъдат безмилостно изклани. Но силите и дойдоха най-вече от мисълта, че ако Алтур’Ранг изгуби битката, тя никога повече няма да види Ричард. Този страх разпали в душата и мощен пожар от ярост, който можеше да бъде потушен само с кръвта на изпречилите се на пътя и врагове.
В ключов момент от битката, на фона на бушуващи отвсякъде огньове и опожарени сгради, докато третият вражески магьосник се бе възкачил на платформата насред един от градските площади и сееше смърт и разрушение, като в същото време подтикваше хората си да продължават да тъпчат и унищожават всичко по пътя си, Ничи изплува като дух отмъстител между вражеските редици и скочи на платформата. Всичко стана толкова внезапно и неочаквано, че всички приковаха погледи в странната сцена. В тази кратка секунда, когато погледите бяха приковани в почуда, когато всички вражески войници стояха като вцепенени, Ничи рязко разпори гръдния кош на слисания им магьосник и с голи ръце изтръгна туптящото му сърце. Надавайки дивашки вик на неутолима ярост, Ничи поднесе кървавия орган към войниците с обещание да направи същото и с тях.
В този момент Виктор Касела и доверените му хора се врязаха насред вражеската орда. Самият той ръководен от дива ярост, ковачът не можеше да понесе не само мисълта, че тези зверове ще избият и ограбят населението на Алтур’Ранг, ами и че ще му откраднат тъй трудно извоюваната свобода. Ако в този момент някой го бе дарил с магическа сила, Виктор със сигурност щеше да изпепели само с поглед вражеските орди. Но дори и без дарбата атаката му бе колкото неочаквана, дважди по-свирепа и кървава. Натрупването на тези събития пречупи увереността на врага. Никой от нападателите не смееше да се изправи срещу разярения ковач и да попадне под разгорещения му боздуган, нито пък имаха желание да попаднат в ръчичките на обезумялата вещица, която приличаше на отмъстителен дух, за да изтръгне живи сърцата им.