Ричард пусна дядо си на земята, цял разтреперан.
— Какво искаш да кажеш, как така всички я познават?
Зед си подръпна ръкавите един по един, закривайки кокалестите си ръце. Пооправи робата си на хълбоците, като не откъсваше очи от внука си. Изглеждаше искрено озадачен от поведението му.
— Какво ти става, момчето ми? Как така да не я познават? Та тя е Майката Изповедник!
— Къде е сега? — преглътна Ричард.
Преди да му отговори, Зед стрелна с поглед, в който се четеше дълбока загриженост, първо Ничи, после и Кара.
— Ами, там е, в Двореца на Изповедниците.
Ричард нададе радостен вик и се хвърли да прегръща дядо си.
Четирийсет и седма глава
СГРАБЧИЛ ДЯДО СИ ЗА КЛЬОЩАВИТЕ РАМЕНЕ, Ричард го разтърси.
— Тя е тук! Калан е в Двореца на Изповедниците!
Върху лицето на Зед пробяга сянка на тревога, но той все пак успя да кимне предпазливо.
С опакото на ръката си Ричард отри сълзите, отърколили се по бузата му.
— Тука е — обърна се той към Кара и разтърси и нея. — В Ейдиндрил е! Чухте ли? Не съм си я измислил? Зед я помни. Той знае истината.
Кара явно полагаше неистови усилия да овладее почудата си, като в същото време се постарае да не изглежда като, че не се радва от изненадващата новина.
— Господарю Рал… радвам се за теб… най-искрено…, но не виждам как…
Ричард изобщо не забеляза колебливото заекване на Морещицата.
— Какво прави тя тук? — попита с треперещ от превъзбуда глас.
Сериозно притеснен, Зед хвърли поглед първо на Кара, после на Ничи, докато накрая внимателно хвана Ричард за ръката.
— Тя е погребана тук, Ричард.
Светът внезапно се закова на едно място.
Истината се стовари върху Ничи като мълния.
Нещата се изясниха. Поведението на Зед имаше обяснение. Жената, за която говореше Зед, не бе Калан, Майката Изповедник от бляна на Ричард, не бе жената, която той си въобразяваше, че го обича и че се е омъжила за него.
Тя беше истинската Майка Изповедник.
Ничи бе предупредила Ричард, че в съня си е сторил нещо ужасно, като си е въобразил своята съпруга не просто като незнайна жена, а като реално съществуващ човек, за когото е чувал някъде. Като жена, позната добре в Средната земя. Явно ставаше въпрос за истинската Калан Амнел, за истинската Майка Изповедник, погребана в Двореца на Изповедниците. Не онази, която Ричард си бе представил като своя любима. Случи се точно това, от което Ничи се притесняваше и което се опасяваше, че ще разгроми света на Ричард.
Предупреди го, че няма как да избегне разгрома. Предупреди го, че един ден ще бъде изправен лице в лице с истината. Този момент, това, което се случваше сега, бе същото, което Ничи през цялото време се опитваше да предотврати.
Но тя не изпитваше радост от факта, че се е оказала права. Почувства се смазана от съчувствие към Ричард. Изобщо не би могла да осъзнае истинските мащаби на объркването и разочарованието му. За човек, здраво стъпил на земята, какъвто Ричард винаги е бил, цялото това мъчение вероятно е било непоносимо.
Той не можеше да помръдне.
— Ричард — рече най-накрая Зед и го стисна нежно за ръката. — Добре ли си? Какво става?
Ричард само примигна. Изглеждаше в състояние на пълен шок.
— Как така е погребана в Двореца на Изповедниците? — попита колебливо. — Кога се случи?
Зед облиза устни.
— Нямам представа кога е загинала. Когато дойдох тук… армията на Джаганг настъпваше към Ейдиндрил… видях надгробна плоча. Не съм я познавал лично. Просто видях гроба и, това е всичко. Изглежда доста внушителен. Няма как да не го види човек. Изповедниците бяха избити от четворките на Мрачния Рал. Явно тя е загинала след това. Ричард, няма как да си познавал тази жена. Тя явно е загинала и погребана далеч преди ние с теб да напуснем дома си в Западната земя… далеч преди падането на границата. Още по времето, когато ти все още беше горски водач в Еленовата гора.
Ричард притисна челото си с длани.
— Не, не, ти не разбираш. С теб става същото, каквото и с всички останали. Явно не говориш за нея. Ти познаваш Калан.
Зед вдигна ръка да погали внука си.
— Не е възможно, Ричард. Четворките избиха всички Изповедници.
— Да, Изповедниците бяха избити от онези убийци, но не и тя, не и Калан. — Ричард махна с ръка, за да разсее съмненията на дядо си. — Зед, нали тя дойде при теб да те моли да назначиш Търсач… нали затова напуснахме Западната земя. Ти познаваш Калан!
Зед смръщи чело.
— Какви ги говориш, да му се не види? Наложи се да избягаме, понеже Мрачният Рал беше по петите ни. Трябваше да спасяваме кожите!