И защо? Защото си постъпил така, както си преценил, че е редно и тъй като си се надявал, че ще се съгласим с теб, в края на краищата е било без значение какво мислим ние. Бил си убеден в правотата на действията си. Не си разсъждавал над решението, просто си действал. Направил си онова, което си сметнал за наложително. Взел си решение, основавайки се на убежденията си, поради причини, известни единствено на теб, поради факта, че според теб това е бил правилният начин на действие. Така ли е?
— Ами… да.
— Тогава какво значение има дали дядо ти смята, че грешиш. Той там ли беше? Знаел ли е онова, което ти си знаел в дадения момент? Би било прекрасно той да вярва, че си постъпил правилно, да те подкрепи и да каже браво, Ричард. Но не е така. Това прави ли решението ти грешно? Прави ли го?
— Не.
— Ами тогава защо позволяваш да те обсеби напълно. Понякога хората, които ни обичат най-много, имат най-големи очаквания спрямо нас. Стига се дори до там, че да ни идеализират. Ти постъпи по съвест, не изневери на убежденията си, реши, че е важно да получиш информацията, необходима ти за разрешаването на определен проблем. Дори целият свят да мисли, че грешиш, ако ти прецениш, че е правилно, си длъжен да постъпиш така, както ти подсказва съвестта. Броят на хората, застанали на противоположно от твоето мнение, не променят фактите, а ти се бориш, за да установиш определени факти, не да задоволяваш тълпата или да се харесаш на определен човек.
Не си длъжен да оправдаваш ничии очаквания. Единственото, което трябва да правиш, е да живееш според собствените си очаквания.
Част от светлината, огънят, заблестя пак в напрегнатите му сиви очи.
— Това означава ли, че си ми повярвала, Ничи?
— Не, Ричард — поклати тъжно глава тя. — Продължавам да държа на мнението си, че Калан е плод на въображението ти вследствие на нараняването. Според мен ти си я измислил.
— А гробът?
— Истината ли? — Щом той кимна, тя въздъхна и продължи: — Според мен там лежи истинската Майка Изповедник, Калан Амнел.
— Разбирам.
Ничи го стисна за брадичката и за пореден път извъртя лицето му към себе си.
— Но това не означава, че съм права. Аз основавам убежденията си на други неща — на неща, които са ми известни. Но не мисля, че онова, което видях в ковчега, макар дълбоко да вярвам, че е била именно тя, наистина го доказва. Ти през цялото време беше убеден, че греша. Нима ще постъпиш така, както ти казва човек, който е убеден, че си на грешен път? Защо да го правиш?
— Но когато никой не ти вярва, е ужасно трудно.
— Определено е така, но какво от това? Това не прави един прав, друг крив.
— Но когато всички твърдят, че грешиш, започваш да се съмняваш в себе си.
— Да, животът понякога е труден. В миналото съмненията винаги са те стимулирали да се ровиш по-надълбоко в истината, за да се увериш, че си прав, понеже това ти дава допълнително сили и те мотивира да се бориш. Този път ти преживя страхотен шок, като видя тялото на Майката Изповедник в ковчега, понеже изобщо не ти беше минало през главата, че е възможно тя да е там. А към всичко това се прибавиха и неочаквано суровите коментари на дядо ти в онзи ужасен момент.
Разбирам, че това за теб е била последната сламка и ти не си имал сили да се бориш повече. Понякога човек стига до пределите на издръжливостта си и се отказва — това важи и за тебе, Ричард Рал. Ти си смъртен човек и си имаш своите предели точно като всеки друг човек. Но трябва да се справиш с това и да продължиш напред. Имаше достатъчно време да се оттеглиш, но вече трябва да се вземеш в ръце и да поемеш контрола над живота си.
Тя видя как той се замисля над думите и, разсъждава над тях. Беше невероятно да види как мисълта му отново работи. Наред с това си личеше, че не е преодолял съмненията си. Не и се щеше да извърви толкова дълъг път, след което да се спусне обратно в бездната.
— Може би хората и преди не са ти вярвали, за други неща — продължи Ничи. — Нима не се е случвало тази твоя Калан да не ти вярва? Реално съществуващ човек все някога би имал разногласия с теб, би се усъмнил в нещо, което правиш, би спорил с теб. А когато това се случи, сигурно си направил, каквото си сметнал за редно, колкото и тя да е смятала, че грешиш, дори може да те е помислила за леко откачен. Виж, Ричард, хайде, стегни се. Нали знаеш, че не за пръв път те мисля за откачил?
Ричард се усмихна, после пак потъна в размисъл. Накрая на лицето му се разля широка усмивка.