— Да, с Калан определено сме имали разногласия, имало е моменти, в които не ми е вярвала.
— И ти въпреки това си постъпвал така, както си смятал за нужно, нали?
Той кимна, все още усмихнат.
— Тогава не позволявай на този инцидент с дядо ти да ти съсипе живота.
Той вдигна ръка и я отпусна обратно покрай тялото си.
— Да, но…
— Ти се отчая заради онова, което ти каза Зед, без дори да се замислиш над информацията, която ти е дала Шота.
Ричард рязко вдигна глава, вниманието му бе изцяло върху Ничи.
— Какво имаш предвид?
— В замяна на Меча на истината Шота ти е казала нещо, което да ти помогне да разкриеш истината. Едно от изреченията и гласеше „Това, което търсиш, е отдавна заровено“.
Но не само това. Кара разказа на Зед и на мене всичко, което е казала Шота. Явно най-важната информация, понеже е дошла първа и дори вещицата е преценила, че е всичко, което би трябвало да ти каже, е думата „Лавинен огън“, нали?
Той кимна и продължи да слуша напрегнато.
— После е споменала, че трябва да откриеш мястото на костите в Необятната пустош. И да се пазиш от четириглавата змия.
Какво е „Лавинен огън“? Какво са Необятната пустош? Каква е тая четириглава змия? Заплати висока цена за всичко това, Ричард. И какво стори с получената информация? Дойде тук и попита Зед дали знае нещо, той ти каза, че не знае и после взе да ти разправя колко е разочарован от теб.
Е, и какво от това? Нима ще зарежеш всичко постигнато досега в търсенето си поради тази причина? Понеже един старец, който няма никаква представа какво означава Калан за теб или какво си преживял през последните години, си мисли, че си постъпил неразумно? Да не искаш да се пренесеш да живееш тук и да му станеш послушно кученце? Да не би да си решил да престанеш да разсъждаваш и да разчиташ само на него, за да разсъждава вместо теб?
— Разбира се, че не.
— Тогава край гроба Зед беше ядосан. Сигурно изобщо не можем да си представим през какво е минал, за да си върне Меча на истината от Шота. Какво очакваше да ти каже? „О, да, чудесна идея, Ричард, върни и го, нямам нищо против.“ Вложил е много усилия, за да си върне меча и затова смяташе, че сделката ти е нечестна. Е, и какво от това? Това е неговото мнение. Може дори да се окаже прав.
Но ти си преценил, че за теб е важно да пожертваш нещо, което той е поверил само и единствено на теб, нещо, което ти е изключително ценно, за да спечелиш нещо друго. За теб сделката е била честна. Кара ни каза, че в първия момент като че ли си останал с впечатлението, че Шота те е измамила, но след това си започнал да вярваш, че цената си е струвала. Кара права ли е?
Ричард кимна.
— Какво каза Шота за тази сделка?
Ричард вдигна глава към величествените кули, които се извисяваха зад Ничи.
— Шота каза следното — рече той и на лицето му се изписа пълна концентрация: — „Ти ме попита дали знам нещо, което може да ти помогне да откриеш истината. Казах ти го: «Лавинен огън». Не знам дали го осъзнаваш в момента, но сделката наистина беше честна. Дадох ти отговорите, от които се нуждаеш. Ти си Търсачът — поне беше такъв. Ще трябва сам да потърсиш смисъла на отговорите, които получи.“
— Вярваш ли и?
Ричард се замисли, след малко сведе глава.
— Да, вярвам и. — Когато след малко погледът му намери нейния, искрицата на живота бе заблестяла в очите му. — Наистина и вярвам.
— Тогава трябва да кажеш на мен, на Кара и на дядо си, че ако не възнамеряваме да ти помогнем, поне да престанем да ти се пречкаме и да те оставим да направиш, каквото е нужно.
Той се усмихна, макар и някак тъжно.
— Ти си забележителна жена, Ничи. Да ме убеждаваш, че трябва да продължа борбата, въпреки че не вярваш в каузата, за която се боря! — Наведе се и я целуна по бузата.
— Наистина ми се щеше да вярвам, Ричард… заради теб.
— Знам. Благодаря ти, приятелко… казвам това, защото само истински приятел може да е толкова загрижен да ми помага да се изправя лице в лице с действителността, отколкото да се грижи за собствените си убеждения. — Протегна ръка и като пое брадичката и в шепата си, с единия си пръст изтри една сълза, изтърколила се по бузата и. — Не можеш да си представиш какво направи за мен, Ничи. Благодаря ти.
Тя усети как свят и се завива от радост, примесена с неясното отчаяно чувство, че са се върнали в изходна позиция.
Въпреки това и се прииска да му се метне на врата, но вместо това просто вдигна ръка и го погали по бузата.
— А сега е време да вървим да посрещнем Ан и Натан — подкани я той. — След което смятам да разбера каква роля играе в цялата схема „Лавинен огън“. Ще ми помогнеш ли?