Ан изкриви уста в недоволна гримаса и прибра зад ухото си непокорен кичур коса.
— Да, прав си. Сигурно съм малко пренапрегната, скъпа, предвид цялата тая каша. Моля те да ми простиш грубостта, Ничи.
— За мен е удоволствие, Прелате.
Ан се усмихна, този път малко по-искрено, както и се стори на Ничи.
— Вече съм просто Ан. Сега Прелат е Вирна. Нали съм мъртва, забрави ли?
— Както кажеш, Ан. Изборът на Вирна е мъдро решение. Сестра Сесилия винаги е казвала, че специално по отношение на Вирна няма никакъв шанс да бъде спечелена на страната на Пазителя.
— Един ден, когато разполагаме с достатъчно време, с удоволствие бих чула повече подробности за Сестра Сесилия и другите някогашни учителки на Ричард. — Въздъхна, като се сети за това. — Така и не бях сигурна дали ти и останалите пет сте Сестри на мрака.
— За мене ще е чест да ти разкажа всичко, което знам за тях — поне за онези, които са още живи. Лилиана и Мериса не са сред тях.
— Как е сестра ми, Том? — попита Ричард, щом в разговора се отвори пролука. Ничи разбра, че той е слушал прекалено дълго прелюдията и сега даваше знак, че е време да преминат по същество.
— Добре е, Господарю Рал — отвърна едрият русоляв мъж на прага.
— Чудесно. Какво става, Натан? — попита накрая Ричард, без повече заобикалки. — Какво ви води насам?
— Ами… наред с другото, някои проблеми с пророчествата.
Ричард видимо се отпусна.
— Е, това май не е по моята част.
— Не бих бил толкова категоричен — загадъчно отвърна Натан.
Зед пристъпи по мекия килим в червено и златисто.
— Нека позная. Дошли сте заради празните места в пророческите книги.
Ничи прехвърли думите на Зед няколко пъти в главата си, за да е сигурна, че е чула правилно. Натан кимна.
— Ти улучи право в целта.
— Какво означава това? Какви празни места? — попита Ричард.
— Големи части от пророчествата… имам предвид пророчества, записани в пророчески книги… просто са изчезнали от страниците. Това се отнася до голяма част от книгите, които прегледахме. — Натан сбърчи чело, очевидно притеснен. — Свързахме се с Вирна, тя потвърди, че пророческите книги в Народния дворец в Д’Хара са сполетени от същата необяснима съдба. Именно това е основната ни грижа сега. Една от причините да тръгнем насам бе необходимостта да проверим дали книгите в Магьосническата кула са пострадали.
— Боя се, че да — отвърна Зед. — Сблъсках се със същия проблем.
Натан отри с длан умореното си лице.
— Добри духове — промърмори той. — Надявахме се, че каквото и да е повредило пророчествата, не е стигнало чак до тук.
— Чакайте малко, имате предвид, че липсват цели части от пророчества ли? — пристъпи напред Ричард.
— Точно така — потвърди Натан.
— Има ли някаква последователност в изчезването на пророчествата? — попита Ричард, внезапно съсредоточил се върху една линия на разсъждение, която бе сигурен, че Ничи ще разпознае като отвеждаща в интересуващата го посока. В друг случай тя би се подразнила и дори отегчила от факта, че той не мисли за нищо друго, освен за липсващата жена, но сега тя просто се радваше, че Ричард си е пак такъв, какъвто го познава.
— Ами да, има последователност и връзка. Всички тези пророчества се отнасят, общо взето, за времето след твоето раждане.
— А за какво по-точно се говори в тях? — попита Ричард озадачен и очевидно смаян. — Имам предвид свързани ли са с определени събития или единственото общо помежду им е периодът от време.
— Именно това е най-интересното в цялата работа — потърка замислено брада Натан. — Ние с Ан сме сигурни, че би трябвало да можем да възстановим и да си спомним повечето от липсващите пророчества, но се оказва, че те са изтрити напълно не само от страниците в книгите, ами и от съзнанието ни. Не помним нито една дума от тях. Не знаем за какво са се отнасяли и след като са изчезнали и от книгите, не мога да преценя дали са свързани хронологично, по събития или другояче. Разбрахме, че липсват и това е почти всичко, което знаем.
Ричард извърна поглед към Ничи, сякаш за да я попита с очи дали е схванала връзката. Тя беше убедена, че и личи. Гласът му остана небрежен, но тя знаеше колко много залага той на въпроса си.
— Странна работа, нима е възможно нещо, което сте знаели цял живот, да изчезне просто ей така от спомените ви, а?
— За себе си мога да го твърдя със сигурност — отвърна Натан и се обърна към Зед: — Ти как мислиш?
Зед, който наблюдаваше мълчаливо и напрегнато Ричард, кимна.
— Ако това ще ти помогне, знам какво причинява изчезването.
Усмихна се най-невинно. Ничи забеляза, че Рика, спотаена в сенките между червените колони, също се усмихва. В първия миг смаян, Натан се превърна в олицетворение на най-чистото любопитство.