Ричард внимателно дръпна Зед за робата.
— Знаеш какво го причинява?
— Наистина ли знаеш? — не се стърпя Натан и отстрани Ричард от пътя си. Ан също се спусна към Зед. — Кажи ни. Какво става? Каква е причината?
— Профетически червей.
Натан и Ан запримигаха, лицата им изразяваха пълно недоумение.
— Профе… какво? — осмели се да попита Натан внимателно, ако не подозрително.
— Изчезването на текста е причинено от профетически червей. Щом едно разклонение на дадено пророчество бъде нападнато от този вредител, той преброжда цялото разклонение и го унищожава. И понеже изяжда самото пророчество, с течение на времето всичките му проявления, като самия писмен текст и всеки спомен за него, биват унищожени. Ужасна и коварна твар. — Зед огледа смаяните им лица и се усмихна любезно. — Ако ви интересува, мога да ви покажа литература по въпроса.
— За мен би било интересно — отвърна веднага Натан.
— Зед, това е важно — намеси се Ричард. — Защо досега не си ми казал?
Зед го потупа по рамото с обичайния си жест.
— Виж, момчето ми, когато дойде тук, не беше в настроение да слушаш каквото и да било, освен онова, което си беше внушил, че търсиш. Забрави ли? Настояваше упорито, че имаш проблем и че искаш да го обсъдим. А от един момент нататък май съвсем изгуби склонност да разговаряш. Така да се каже, беше малко… отнесен.
— Да, вярно е. — Ричард сграбчи дядо си за ръкава и не му позволи да продължи напред. — Чуй ме, Зед, трябва да ти кажа нещо за всичко това и за онази нощ.
— Слушам те, момчето ми.
— Знам, че противоречия не съществуват.
— Не съм си и помислял, че не го знаеш, Ричард.
— Но през онази нощ се случи още нещо. Правилото, което бе най-тясно свързано с гроба, не е онова, което ти цитира. Тогава може да ти е изглеждало другояче, но аз допуснах грешка по отношение на друго правило, а именно, че хората могат да бъдат накарани да повярват в една лъжа, понеже се опасяват, че тя е истина. Това правех и аз. Не вярвах на противоречие, а на лъжа, понеже се опасявах, че тя е истина. Правилото за липсата на противоречия бе един от начините да проверя предположенията си. Не го направих и ето че допуснах грешка.
Представям си как си се чувствал, при положение, че не беше наясно с всичко, което се случваше, но това не означава, че би трябвало да спра да търся истината поради криворазбрано желание ти да си доволен или от страх какво ще си помислиш за мене. — Очите му светкавично се стрелнаха към очите на Ничи. — Ничи ми помогна да разбера грешката си. — Погледна пак дядо си. — Според мен ти искаше да ми покажеш, че в онова правило се крие още нещо. Че означава, че човек не може да има противоречиви ценности или цели. Не можеш да кажеш например, че честността е нещо важно за теб, а в същото време да лъжеш хората. Не можеш да твърдиш, че се стремиш към справедливост, а да отказваш да потърсиш отговорност от виновните за дадено нещо.
По отношение на нашата борба, фактът, че противоречия не могат да съществуват, обяснява защо режимът на Императорския орден е толкова разрушителен. Те твърдят, че висшата им цел е любовта към ближния. И докато тръбят какви колосални жертви правят за добруването на един индивид, те жертват друг със захаросани обяснения, че подобна жертва е морална отговорност на пожертвалия се. Това не е нищо друго освен организирано плячкосване, страст за щастието на крадци и убийци, без никаква жал към жертвата им. Борба за постигането на цели, които зависят от такива противоречия, може да доведе само до страдания и смърт. Измамното пропагандиране на правото на живот чрез отвореност към смъртта като начин за постигането му.
Правилото, което ти цитира, означава, че аз, за разлика от последователите на Джаганг, не мога да твърдя, че търся истината, а в същото време да вярвам в лъжи, пък било то и от страх. Именно по този начин съм нарушил цитираното от теб правило. Би трябвало да разчепкам онова, което ми заприлича на противоречие, и да открия истината, облещена насреща ми. Ето къде се провалих и разочаровах самия себе си.
— Да не би да твърдиш, че вече не вярваш, че в гроба е била Калан Амнел? — попита Зед.
— Кой казва, че онзи скелет трябва да е на жената, на която си мислиш, че би трябвало да е? Нямаше факти, които да противоречат на убеждението ми, че не е тя. Само си мислех, че има такива факти, от страх, че може да е вярно. Но не е.
— Навлизаш много надълбоко, Ричард — въздъхна дълбоко Зед.
— Нима? Няма да ти хареса особено, ако се опитам да те убедя, че няма такова нещо като пророчество, и да размахам пред лицето ти празните книги като доказателство, че вярата ти в съществуването на пророчествата е неоснователна. Убеждението ти в съществуването на пророчествата на фона на факта, че книгите, които уж би трябвало да са пророчески, са празни, според теб не е противоречие. Просто объркана ситуация с недостатъчно информация, която за момента е неспособна да обясни фактите. Ти не си длъжен да стигаш до заключение или да поддържаш мнение, което не приемаш по други причини, без адекватна информация или преди да завършиш проучванията си.