По-навътре в подгизналата гора се виждаха мрачните силуети на дървета, които стояха на прилично разстояние едно от друго и доста далеч от гъсталака, сякаш стражи, които зорко наблюдаваха натрапниците, промъкващи се между армията от дървета. Местността, където ги заведе Ричард, бе по-лесна за прекосяване, понеже растителността не беше толкова гъста, а земята беше застлана с мек килим от борови иглички. Ничи обърна внимание, че и в най-слънчеви дни до горския килим вероятно достигат само тънки струйки слънчева светлина. От двете си страни забеляза почти непроходими шубраци и стегнато оплетени огради от млади лиани. Просеката под високите борове образуваше естествена немаркирана пътека.
Накрая Ричард се закова на място и разпери ръце, за да им покаже да не го изпреварват. Пред тях продължаваше същият терен — килим от кафяви иглички, върху който се виждаха раздалечени един от друг високи борове. Той им даде знак и тримата приклекнаха край него. Ричард посочи през дясното си рамо.
— Онази нощ, когато си устроихме бивака, тримата с Калан и Кара дойдохме оттам, откъм поляната, на която се разрази битката. На много места около бивака ни се виждат моите следи, оставени, докато бях на пост втора смяна. Кара пое третата смяна — нейните следи също са там. Онази нощ Калан стоя на пост първа — от нейната смяна няма следи.
Огледа ги един по един с мълчалива молба да го изслушат, преди да започнат да му възразяват.
— Войниците изпълзяха от гората някъде там — посочи той зад себе си и продължи: — Ти и хората ти, Виктор, дойдохте от другата страна и се включихте в битката. Почти на същото място се виждат и стъпките ви, оставени, докато сте ме носили към запустялата къща. Вече ви показах и следите на войниците, които са дошли по-късно и са намерили телата на мъртвите си другари. Нито ние, нито вражеските войници сме минали по този път.
На това място, където стоим в момента, няма никакви следи. Огледайте се. Ще видите само пресните ми следи от тази сутрин, когато дойдох да огледам. Освен тях няма никакви други следи на хора, минали оттук. По-точно казано, по нищо не личи друг, освен мен, изобщо да е минавал в този район. Поне на пръв поглед изглежда, че тук не е стъпвал човешки крак.
Виктор разсеяно поглади с ръка дръжката на боздугана, окачен на колана му.
— Ти обаче си на друго мнение?
— Да. Въпреки че следи не се виждат, оттук все пак са минавали хора. Оставили са доказателства. — Ричард се наведе и докосна с пръст гладък камък с размерите на самун хляб. — Бързали са и са се спънали в този камък.
Виктор вече го слушаше с любопитство.
— Как разбра?
— Вгледай се внимателно в белезите по камъка. — Виктор се наведе още малко и Ричард му показа. — Погледни ето тук. Вижда се как горната страна на камъка, която е била изложена на природните стихии, е леко пожълтяла от лишеи и мъхове, нали така? А тази част, като долната половина на кораб, която е била скрита под повърхността на водата, е тъмнокафява. Ясно личи линията, до която камъкът е бил заровен в земята.
Сега обаче тази кафява част не е под земята. Камъкът не лежи на мястото, което е заемал доскоро. Повдигнат е леко и отчасти е прекатурен. И ето че се вижда малко от тъмнокафявото. Ако бе стоял извън дупката си по-дълго, тъмният цвят щеше да избелее и повърхността щеше да се покрие с лишеи. Но още не е минало достатъчно време. Следователно се е случило наскоро. — Ричард размаха пръст. — Огледайте почвата тук, от тази страна на камъка. Ще забележите вдлъбнатината, в която е почивал камъкът. Сега обаче той е разместен и се вижда празнина между страничния ръб на камъка и стената на вдлъбнатината. От задната страна, далечната на нас, поради факта, че камъкът е бил преместен наскоро, все още се вижда ивица пръст и листа, които са били вдигнати заедно с него.
Отворът от тази страна и ръбът откъм далечната показват, че онзи, който се е спънал в камъка и го е мръднал, се е отдалечавал от лагера ни и е тръгнал на север.
— Но къде е самата пътека? — попита Виктор. — Къде са следите им?