Натан и Ан гледаха облещени, без да мигат. Веднъж Натан дори ахна. Ан побледня като платно. Дори Ничи като че ли слушаше с неприсъщо и внимание.
Невъобразимите идеи замаяха Ричард. Ненавиждаше това чувство на потъване в неразбираема информация, на опити да задържиш главата си над тъмните води на пълното объркване. Направо му се зави свят.
Зед продължаваше да цитира числа и уравнения от книгата. Натан и Ан се държаха така, сякаш очакваха не само да чуят, че Зед ще им каже, че предстои свършекът на света, ами и бяха сигурни, че той ще посочи точния час, в който ще стане това.
— Зед, дали има начин да сготвиш тая каша в ястие, което би ми било възможно да преглътна? — попита накрая Ричард, прекъсвайки дядо си насред изречението, след като се убеди, че лекцията му няма да свърши скоро.
Зед зяпна и известно време стоя така, втренчен в Ричард, преди да бутне книгата през масата към Натан.
— Ще те оставя да прочетеш сам.
Натан внимателно взе книгата, все едно очакваше измежду страниците и да изскочи самият Пазител. Зед се обърна към Ричард.
— Добре, за да ти обясня нещата така, че да ги разбереш, въпреки огромния риск да ги направя прекалено опростени, представи си, че пророчеството е дърво с корени и клони. Също като дървото, пророчеството расте непрекъснато. В общи линии това, което магьосниците казват, е, че дървото на пророчеството се държи така, все едно в него има някакъв вид живот. Не казват точно, че е живо, забележи това, само че в редица отношения то имитира — не казвам дублира — някои от атрибутите на жив организъм. Именно това тяхно качество им е дало основания да изработят тази теория и оттам да изведат изчисленията си — до голяма степен съществуват параметри, по които може да се съди за възрастта и състоянието на дървото и оттам да се правят заключения за бъдещето му.
В един по-предишен момент, когато било пълно с пророци и магьосници, разклоненията на пророчеството и кичестата му корона се развивали доста бързо. Благодарение на приноса на множество пророци, под дървото имало благодатна, плодородна почва, в която то да пусне корените си. Новите пророци постоянно предлагали нови тълкувания на съществуващите трудове, появявали се и се разклонявали нови и нови клони, обогатявани непрекъснато от нови и нови пророци. Короната на пророческото дърво била наистина богата и кичеста. По време на този процес пророците продължавали да изследват, наблюдават и засичат събитията, като по този начин полагали грижи за живата тъкан и окастряли сухото.
В един момент обаче започнали да се раждат все по-малко пророци и с всяка изминала година те ставали все по-малко и по-малко и нямало кой да поема подобни задължения. Поради тази причина растежът на дървото на пророчеството започнал да се забавя.
Всъщност, за да ти го кажа просто и ясно — дървото на пророчеството един вид узряло. Подобно на стар царствен дъб в гората, тези магьосници знаели, че огромното дърво на пророчеството има още дълги години живот пред себе си като зрял организъм, но наред с това били наясно какво го очаква в далечно бъдеще.
Подобно на доста неща, съществуването на пророчеството не е вечно. С течение на времето предречените събития се случват и остаряват. Тоест губят своето значение. По този начин, ако не друго, потокът на времето постепенно ще измести предсказанията в тази книга. С други думи, без нови пророчества всичко предречено, независимо дали се е оказало истинско или лъжливо разклонение, постепенно ще получи своя шанс във времевия поток. Стане ли това, времето му минава — и те ще бъдат използвани.
И така, хората, които се занимават с изучаването на проблема, започват да разбират, че дървото на пророчеството, без живота и растежа, които изсмуква от пророците и от постоянния поток на пророчеството, което подхранва разклоненията, постепенно ще умре. Тяхната задача и целта на тази книга, „Последователни съотношения и жизнеспособни предсказания“, е да се опита да установи как и кога ще се случи това.
Този проблем е изучаван от най-добрите в тази област, които са взели мерки за запазването на здравето на дървото на пророчеството. Посредством известни формули и предсказания, базирани не само на отбелязаните модели на упадък на растежа в пророчеството, а и на упадък на самите пророци, те установили, че това конкретно дърво на познанието ще се задръсти с изсъхналите клони на фалшиви и отминали пророчества, при достигането на разклоненията и поемането в посоки, които са все още живи. Щом това се случило — щом дървото на пророчеството взело да остарява и да се задръства с мъртви клони, които нямало да бъдат избрани от истински пророци, — те предрекли, че то ще започне да се поддава на…, ами на един вид болест, развала, точно както старо дърво в гората постепенно започва да боледува.