Този упадък на жизнеността, установили те, с течение на времето ще направи пророчеството податливо на всякакъв вид проблеми — все по-сериозни и по-сериозни. Първият недъг, чието появяване те предвидили, според тях щял да прилича на нещо като червей. Според тях той щял да зарази и да започне да унищожава живата тъкан на самото пророческо дърво, тоест клоните, които по време на самото заразяване са активни. Името му е достатъчно красноречиво — профетически червей.
В стаята надвисна тягостна тишина.
Бръкнал с ръце в джобовете си, Ричард сви рамене.
— Е, и какво е лечението?
Изненадан от въпроса, Зед го изгледа така, сякаш го бяха попитали как се лекува ураган.
— Какво е лечението ли? Ричард, според светилата, написали тази книга, лекарство в строгия смисъл на думата не съществува. Те стигнали до заключението, че без жизнените сокове, вливани от нови пророци, дървото на пророчеството постепенно ще загние и ще умре.
Според тези хора пророчеството ще се завърне силно и жизнено на света, когато пак започнат да се раждат пророци — иначе казано, когато бъде посято и избуи семето на новото пророчество. Старите дървета умират и отварят място за нови филизи. Тези начетени магьосници стигнали до извода, че пророчеството, такова, каквото го познаваме ние, също е обречено на остаряване, немощ и накрая смърт.
Ричард се бе сблъсквал с какви ли не проблеми, причинени от пророчества, ала мрачните прокоби, изречени около тази маса, му се сториха наистина заразителни. Сякаш лечител се бе появил на вратата, за да съобщи, че възрастният роднина си отива.
Помисли си за всички надарени пророци, отдадени на своето призвание, които бяха посветили целия си живот на това да дадат своя достоен принос в общото дело, което сега бе застрашено от унищожение. Сети се за статуята, за чието изработване самият той положи толкова много усилия, и как се бе почувствал, когато тя бе унищожена.
Каза си още и че може би го потриса самата идея за надвисналата смърт под каквато и да е форма, просто, защото му напомня, че той самият е смъртен…, че Калан е смъртна.
Но може би това бе най-хубавото, което би могло да се случи. В края на краищата, ако хората престанат да вярват, че пророчеството е предопределило съдбата им, тогава може би ще започнат да разбират, че трябва да запретнат ръкави и да решат сами кое е най-доброто за самите тях. Може би, ако се откачат от мисълта за своята предопределеност, хората ще осъзнаят, че тяхната съдба е в техни ръце. Ако хората можеха да разберат какъв е залогът, може би щяха да започнат да разбират ролята на разума за решенията, които вземат, вместо да седят и да чакат да се случи това или онова.
— От това, което двамата с Ан успяхме да разберем — наруши мъртвешката тишина Натан, — изчезва онова разклонение в пророчеството, което, общо взето, е свързано с периода след раждането на Ричард. Това, разбира се, звучи съвсем логично, защото временните души подхранват действената, жива тъкан на пророчеството, върху която този профетически червей ще се храни. Но аз успях да установя, че още не е изчезнало изцяло.
— Все още загива — кимна Зед, — но процесът тръгва от корена, така че някои части от него все още са живи. Открих някои разклонения, които са си пределно живи и здрави.
— Точно така, особено някои части, свързани с настоящия момент и неговата проекция в бъдещето. Както и ти каза, явно вредителят е нападнал сърцевината на тези корени, които са покарали преди две-три десетилетия, и още не ги е проял в бъдещето.
Така някои части от този клон на пророчеството остават непокътнати. А това е разклонението, което касае теб — посочи пророкът Ричард. — Но когато и той загине, той ще изгуби дори тези пророчества, заедно със спомена за това колко важен си ти всъщност.
Ричард откъсна очи от мрачното изражение на Натан до не по-малко сериозното лице на Ан. Разбираше, че най-сетне са стигнали до същността на проблема.
— Затова дойдохме при теб, Ричард Рал — отбеляза мрачно Ан. — Преди да е станало твърде късно. Дойдохме заради пророчество, което е още живо и ни предупреди за настъпването на най-сериозната криза от епохата на Голямата война насам.
Ричард се намръщи, явно предвкусил, че пророчеството за пореден път ще се намеси по неблагоприятен начин в живота му.
— За какво пророчество говориш?
Натан извади от джоба си малка книжка и я разгърна.
Както я държеше в двете си ръце, впери неподвижен поглед в Ричард, за да е сигурен, че Ричард ще го слуша с цялото си внимание.