А нещо наистина ставаше. Обяснението на Зед за профетическия червей му се виждаше логично, но нещо в него продължаваше да терзае Ричард. То обясняваше липсващия текст в пророческите книги по начин, който пасваше на онова, което тези хора искаха той да вярва. Бе прекалено удобно и, още по-лошо, бе прекалено явно, за да е съвпадение.
Съвпаденията винаги бяха повдигали подозрителността на Ричард.
Ничи също имаше основания за това, което му каза. Беше твърде удобно тялото, което намериха заровено в гробището на Двореца на Изповедниците, да бъде придружено от панделка, върху която бе избродирано нейното име… Ей така, в случай че се появи някакво съмнение и някой реши да изрови тялото.
След дълга поредица от празни страници Ричард стигна до текст. Беше точно онова, което прочете Натан.
В годината на цикадите, когато привърженикът на жертвите и страданията, действащ под флага както на човечеството, така и на Светлината, най-сетне разцепи ордите си, това ще бъде знак, че пророчеството е събудено и решителната битка е близо. Внимавайте, защото всички истински разклонения и техните производни са преплетени в този основен корен. Само един ствол излиза от този заплетен първичен източник. Ако фуер грисса ост драука не поведе тази последна битка, тогава светът, който вече стои на ръба на мрака, ще падне под ужасната сянка.
Няколко неща в този откъс озадачаваха Ричард. Първо, споменаването на цикадите. Това създание му се струваше твърде незначително, за да се превръща в знак в толкова важно пророчество, камо ли да има толкова основна роля в може би най-важното пророчество от три хиляди години насам. Ричард си каза, че вероятно това е ключът, който помага в установяването на хронологията, но от онова, което му казаха останалите, най-трудното нещо в едно пророчество е да установиш последователността на събитията него.
Притесняваше го и фактът, че това пророчество, толкова различно от всички, които бе чел в Двореца на пророците, използваше по отношение на него същото име на високо Д’харански — фуер грисса ост драука. Сигурно, както предположи Зед, подобно съотнасяне идеше да покаже, че става въпрос за нещо важно.
Но контекстът, в който това понятие — фуер грисса ост драука — се появяваше в пророчествата, които той бе чел Двореца на пророците, бе неизменно свързан с нещо друго — кутиите на Орден.
В древното пророчество, нарекло Ричард „онзи, който носи смърт“, думата „смърт“ означаваше три различни неща в зависимост от конкретната употреба: онзи, който призовава отвъдния свят, света на мъртвите; онзи, който призовава духовете, духовете на мъртвите; и онзи, който носи смърт, в смисъл на човек, който убива. Всяко от тези значения се различаваше доста от останалите, но в същото време всяко едно включваше в себе си останалите.
Второто значение беше свързано с начина, по който той използваше Меча на истината, а третото означаваше просто, че той е принуден да убива хора. Първото значение обаче отпращаше към кутиите на Орден.
Ричард си каза, че в контекста на настоящото пророчество третото значение е очевидното — че той трябва да поведе армията и да изтреби врага, така че назоваването му фуер грисса ост драука звучеше логично. Въпреки това нещата изглеждаха ужасно нагласени.
Всички удобни обяснения и съвпадения, меко казано, повдигаха подозренията на Ричард. При положение, че беше намесено и изчезването на Калан, той беше убеден, че тук е замесено и нещо друго.
Обърна на предходната страница, после още една напред, за да провери. Бяха празни.
— Това ме затруднява — рече и огледа всички присъстващи един по един.
— В какъв смисъл? — попита Ан, скръстила ръце. Тя говореше с тон, който би използвала за разговор с неопитно, необучено, невежо момче, току-що доведено в Двореца на пророците, за да бъде научено да използва дарбата си.
— Ами не бих казал, че има някакъв смисъл. Просто празно място.
Натан покри лицето си с ръка, докато Ан разпери ръце отчаяно.
— Разбира се, че е празно! Пророчеството е изчезнало и не е единственото. Нали точно за това говорехме. Нали именно това го прави толкова важно!
— Но без да познаваме контекста, не можем да кажем, че дадено пророчество е важно, нали така? За да разберем дадена информация, е важно да познаваме контекста.
Противно на превъзбудата на Ан и Натан, Зед се усмихваше кротко, сякаш си припомняше отдавна забравени поучения.
— Какво общо има това с пророчеството? — вдигна глава Натан.
— Ами, доколкото знаем, точно преди този пасаж е възможно да е имало друг, далеч по-мек текст или пък нещо, написано веднага след него, което да го омаловажава в голяма степен. Сега при положение, че разполагаме само с празни страници, как бихме могли да знаем?