Магията, която използваха Ан и Натан, беше невидима за очите на Ричард, но явно и тя минаваше директно през нападателя, който изглеждаше просто като плътна сянка, но въпреки това съумяваше безотказно да потроши масивни маси и столове, подпори и колони, като ги правеше трески. При срутването на поредната подпора се чуваше мощно скърцане и свистене. Предната част на балкона се наклони застрашително и след миг увисна безпомощно във въздуха. Още една подпора изригна, огъната до счупване от неумолимата тъмна сянка. Балконът друсна още по-надолу. Етажерките с книги се плъзнаха по наклонената плоскост и върху залата долу се изсипа лавина от книги.
Насред цялата суматоха, унищожение и гълчава, докато отстъпваше, без да изпуска от поглед приближаващата заплаха, и се опитваше да измисли начин как да и противодейства, Ричард установи, че някой го сграбчва за рамото. С неочаквана сила Ничи го издърпа през отворената врата. Том, който стоеше на, стража в коридора, го подхвана за другата ръка и му помогна да се измъкне от библиотеката, Кара и Рика го следваха неотлъчно, прикривайки го отзад. Все още в библиотеката, звярът продължаваше да троши и унищожава всичко по пътя си, но не изпусна мишената си — Ричард.
Ан, Натан и Зед обединиха сили, невидими за Ричард, но които се усещаха съвсем ясно по жуженето във въздуха и трептящите вълни, от които стомахът му се сви на топка. Усещаше въздуха в помещението плътен и нажежен.
Нищо не помагаше. Все едно се опитваха да се преборят със сенки.
Ничи се извърна от прага и вдигна юмрук срещу сенките, които се изливаха върху нея. Внезапният взрив накара всички да подскочат и да се свият в мига, в който тя освободи мълния едновременно ослепително ярка и ледено черна, оплетена в един мощен, разтърсващ взрив. Могъщата сила сякаш разтресе цялата Кула, разлюля пода и вдигна прах от всяко ъгълче и пукнатина. Огъващата се унищожителна нишка се стовари върху звяра и го разполови. Околните лавици се вдигнаха във въздуха, раздробени на парчета, докато отгоре им се сипеше дъжд от искри. Дърво, отломки и стотици книги изригнаха във въздуха, в който останаха да се реят самотни листа. Сякаш стаята бе връхлетяна от хартиена вихрушка.
Оглушителната мълния, освободена от Ничи, която разтърси Кулата, проряза стените на помещението като нажежено острие през хартия. През назъбените прорези в масивния камък в библиотеката нахлуха прашни синкави лъчи слънчева светлина. На фона на ярката светлина, проникнала в иначе сумрачната стая, разрушителното кълбо от сенки се виждаше още по-трудно.
Ужасяващият писък, който като че се изтръгваше от гърлата на изгубени души, достигна своята кулминация, при което всички присъстващи инстинктивно прикриха ушите си с ръце. Сякаш силата на Ничи бе успяла да проникне чак до отвъдния свят и да разсече тъмните сенки направо в мрачния им храм.
Макар действията на Ничи да не прекъснаха движението на безплътната твар, поне успяха да привлекат вниманието му. За пръв път.
Ничи изтича през вратата и блъсна Ричард надолу по коридора. Той не беше склонен да остави Зед сам с такава страшна сила, но все пак си напомни, че чудовището преследва него, а не дядо му. Зед щеше да е в по-голяма безопасност, ако Ричард се махне. Макар да не беше убеден, че бягството ще го спаси.
— Не го доближавай! — извика Ричард на Том. — Ще те разкъса на парченца. Това се отнася и за вас — обърна се към Кара и Рика, които се движеха плътно зад него по коридора.
— Разбрахме, Господарю Рал — подвикна Кара.
— Как ще го убием? — попита Том тичешком, като същевременно продължаваше да държи под око вратата на библиотеката.
— Никак — отвърна веднага Ничи. — То вече е мъртво.
— Страхотно — промърмори Том и се извърна, за да помогне на Кара, Рика и Ничи да издърпат Ричард по-бързо напред. Ричард не смяташе, че се налага да го насърчават допълнително. Писъците на мъртвите, които достигаха до слуха му, бяха достатъчно силен мотив, за да се разбърза в другата посока.
Откъм библиотеката изригнаха мощни огнени езици, придружени с нови разтърсващи викове. Тримата магьосници вътре продължаваха да се борят да унищожат или поне да възпрат съществото, което сякаш бе оживяла сянка. Ричард знаеше, че само си губят времето. За неговото създаване бе използвана и Субстрактивна магия, а Ан, Натан и Зед не разполагаха с оръжие, с което да се преборят с нея. Поне това вече бе станало ясно. Но тримата явно се опитваха да го забавят, колкото да дадат на Ричард време да се отдалечи. Засега действията им не бяха особено резултатни. Шота го предупреди за това.
В края на коридора Ричард свърна вдясно. Останалите го последваха. Тук-там коридорите, през които минаваха, се разширяваха във фоайета с масички и пейки, осветени от мъждукащи лампи. Някога тези кътчета вероятно са били предвидени за задушевни разговори и дружеско общуване.