Ричард огледа помещението и забеляза същите блестящи сребристи стени, както и още един щит — на вид същия като онзи, през който вече бяха преминали. Следователно, за разлика от много други зони с ограничен достъп в Кулата, тук нямаше обиколен маршрут, който да позволява да избегнеш мощните защити. Или трябва да минеш през един от двата щита, или изобщо няма да влезеш.
— Всичко тъне в прах — отбеляза Ничи. — Сякаш от хиляда години никой не е чистил.
Беше права. В стаята преобладаваше един-единствен цвят — мръсно сивото на дебел слой прах. Ричард осъзна причината за това и косъмчетата по врата му настръхнаха.
— Явно от хиляда години никой не е стъпвал тук.
— Сериозно?
Той посочи с жест далечния вход, който току-що бе проверил.
— Единствените два входа са преградени от щитове и за да ги преминеш, се изисква Субстрактивна магия. Дори Зед, самият Първи магьосник, не е влизал тук. Той не може да минава през субстрактивни щитове.
— Особено през такива като тези. — Ничи разтърка длани.
— Почти през целия си живот съм се занимавала с щитове. Почувствах, че тези са смъртоносни. Подозирам, че без твоята помощ дори и аз щях да се затрудня да мина през тях първия път.
Ричард насочи вниманието си към книгите по рафтовете и наклони глава, за да прочете по-добре заглавията. На гръбчетата на някои не пишеше нищо. Някои заглавия бяха на непознат нему език. Имаше книги, които вероятно бяха дневници. Две-три разпалиха любопитството му. Едната, малка книжка, носеше името „Гегендраус“, което на високо Д’харански означаваше „Контрамерки“. Ричард издърпа съседната — пак толкова малка, — чието заглавие гласеше „Орденска теория“. След като издуха дебелия слой прах, осъзна, че явно е привлякла вниманието му, защото думата „Орденска“ му се е сторила по някакъв начин свързана с Орден, като в кутиите на Орден. Почуди се дали наистина има нещо общо.
— Ричард, виж това — подвикна му Ничи от далечния вход. Той хвърли книгата на масата и се упъти към щита.
— Какво има?
— Не знам — отекна гласът и, а после той видя как пурпурният блясък изсветлява и накрая изчезва.
Разбра, че Ничи навярно е преминала през щита. Разтревожен в първия момент, той почувства огромно облекчение, задето нямаше страховити последствия. Ничи бе опитна чародейка. Той предположи, че като е минала през предишния щит, тя се е подготвила за евентуалните опасности на следващия и е преценила дали е в състояние да преодолее и него. Сигурно първият щит, през който Ричард я преведе, се е нагодил към нея, позволявайки и да преминава през такъв тип щитове.
Ричард тръгна напред, усети плътната стена от сгъстен въздух, която се опита да му окаже съпротива, после внезапно го обля гореща вълна и той се озова оттатък. Намираше се в малка стая с витражи — същите като при входа на предишната читалня. Двете стаи явно бяха един вид преддверия към щита и служеха за предупреждение на всеки, осмелил се да приближи, а може би помагаха на самите щитове. Ничи стоеше току до прага край отворена желязна врата, с гръб към Ричард, гъстата и руса коса се спускаше над раменете.
Встрани от нея имаше площадка, осигурена с парапет. От площадката се виждаше кръгла стаичка на върха на кула, отстояща на поне трийсетина метра от мястото, където се намираха те. От вътрешната страна на крепостната стена се извиваше спираловидна стълба. Кулата беше висока най-малко шейсетина метра. Тук-там стъпалата се изравняваха в малки площадки, които водеха към входовете на стаи. Площадките досущ приличаха на тази, върху която стояха Ничи и Ричард. Горе в мрачния простор снопове светлина пронизваха тъмнината.
Миришеше на гнилоч. В основата на кулата, малко под площадката, на която стояха, той мярна пътека с желязно перило, окръжаваща стената на кулата. Долу в центъра на кулата се събираше дъждовна вода, която се процеждаше от горните отвори или пък се стичаше от планината. Над застоялата мътна вода кръжаха насекоми. Други едва докосваха повърхността и.
— Познавам това място — каза Ричард, като се оглеждаше, за да се ориентира по-добре.
— Така ли?
Той пое надолу по стълбите.
— Да, хайде да вървим.
Щом слязоха в основата на кулата, Ричард тръгна покрай желязното перило и стигна до широка площадка, в дъното, на която преди вероятно бе имало врата. На нейно място сега зееше огромна дупка, получена вследствие на мощен взрив. Назъбените ръбове на порутения каменен зид на места бяха почернели. Другаде камъкът бе стопен като най-обикновен восък за свещи. През каменната стена около взривения отвор се разклоняваха усукани жилки, които маркираха пътя на мощната мълния, ударила мястото и взривила входа.