— Какво, по дяволите, е станало тук? — гледаше смаяно Ничи.
— Преди тази стая беше запечатана, също както Стария свят. Когато унищожих бариерата към Стария свят, входът се отвори.
— Защо? Какво има вътре?
— Кладенецът на Плъзгата.
— Съществото, за което ми спомена, дето в древността го използвали за пътуване на големи разстояния? В което и ти си пътувал?
— Аха — отвърна той и мина през нащърбения отвор на мястото на някогашната врата.
Стаята вътре беше кръгла, около двайсет метра в диаметър, стените и също бяха набраздени от зигзагообразни линии като че ли и тук бе вилняла светкавица. В средата на помещението се виждаше кръгъл каменен парапет до кръста, който ограждаше голям кладенец.
Куполовидният таван отстоеше на двайсетина метра височина. Нямаше прозорци, нито друга врата. В дъното имаше маса и няколко лавици. Именно тук Ричард откри останките на магьосника, който в древни времена се оказал заключен при Плъзгата, понеже бил в стаята точно в момента на издигане на бариерите около Стария свят, оповестили края на Голямата война. Попаднал в клопка, магьосникът умрял в залостената стая. Той бе оставил дневник, който сега се намираше у Морещицата Бердин. Ричард и Бердин преведоха дневника и получиха от него ценна информация.
Именно поради важността на този дневник двамата нарекоха автора му Колоболицин, което на високо Д’ харански означаваше „силен съветник“. Бердин и Ричард постепенно започнаха да наричат мистериозния магьосник просто Коло.
Ничи поднесе над парапета светещата сфера, която носеше, и надникна в кладенеца. Гладките стени се спускаха рязко надолу в безкрая, светлината озаряваше камъните на трийсетина метра дълбочина, после всичко чезнеше в тъма.
— Освен това ми спомена, че си приспал Плъзгата?
— Да, благодарение на тези накитници. — Ричард тупна един в друг сребърните ленти с кожена подплънка, които носеше около китките си. — Тя ми каза, че когато „спи“ — така се изрази, — се съединява с душата си. За нея спането е блаженство.
— Значи ли това, че можеш и да я събудиш с помощта на накитниците си?
— Ами да, но ще трябва да използвам дарбата си — и за събуждането, и за приспиването и. Никак не ми се иска да го правя отново. Особено пък в тази стая с един-единствен изход. Ако се опитам да събудя Плъзгата с дарбата си, може да извикам и звяра кръвопиец.
Ничи го разбра и кимна.
— Смяташ ли, че чудовището може да те последва в Плъзгата?
Ричард се замисли за момент върху въпроса и.
— Не мога да ти отговоря със сигурност, но предполагам, че е възможно. А дори и да не е, чудовището все още успява да се появява там, където съм и аз, така че не съм сигурен дали дори би си направило труда да използва Плъзгата. От това, което научих за него от теб и от Шота, а също и от срещите си с него досега, съдя, че то може да се движи в отвъдния свят.
— Всеки ли може да пътува в Плъзгата? — попита Ничи.
— Всеки, който притежава поне искрица и от двете страни на дарбата. Това създало проблеми по време на Голямата война. Именно поради тази причина стаята била винаги под охрана, а накрая се наложило да я запечатат, за да предотвратят използването и от врага. Да не забравяме, че тя се намира в самото сърце на Магьосническата кула.
Поради изискването да притежаваш елемент и от двете страни на магията малцина могат да използват Плъзгата. Кара беше взела в плен родени с дарбата, които притежават Адитивна магия, също и един мъж, за когото Калан твърдеше, че не е съвсем човек и който се оказа, че притежава и частица Субстрактивна сила. Това позволи на Кара да пътува в Плъзгата. Изповедническата сила е древна и съдържа елемент Субстрактивна магия, така че Калан също може да пътува в Плъзгата. С изключение на Сестрите на мрака, Кара и Калан са единствените, за които знам, че са пътували по този начин. Една от бившите ми учителки, Мериса, реши да ме последва и скочи в Плъзгата след мен. Ти също можеш да пътуваш. Това знам за нея. При всички положения, събудена, тя е опасно същество, защото Джаганг би могъл да прати по нея някоя от своите Сестри на мрака — поне теоретично.
— Какво става, ако не притежаваш поне искрица от двете страни на магията? — попита Ничи. — Ако човек, роден с дарбата, да речем, като Зед, който притежава само Адитивна магия, се опита да пътува в нея?