На Ричард не му се нравеше посоката, в която поемаше тревогата на Ничи.
— За какво да я проверяваш?
— За заклинание. Неимоверно просто заклинание, което би било изключително пагубно.
Ричард вече бе сигурен, че идеята и не му допада, въпреки че още не я беше изслушал докрай.
— Какво заклинание?
— Заклинание за любов.
— Моля? — смръщи чело Ричард. — Това пък как действа?
— Ами представи си го като любовен еликсир.
Той се вторачи изненадано в Ничи.
— Любовен еликсир ли?
— Да, в известен смисъл. — Тя събра върховете на пръстите си и леко ги потупа, докато търсеше най-лесно за разбиране обяснение. — Този тип заклинания предизвикват мисловна представа за жена. Обикновено тя е реално съществуващ човек, но като се замисля, може да стане и с въображаем обект. При всички положения резултатът е, че се оказваш влюбен в тази жена. Това е съвсем общо и опростенчески казано, защото става въпрос за изключително мощно заклинание. Мъж, на когото е направено заклинание за любов, е буквално обсебен от жената. Той е способен да загърби всичко останало в живота си.
Заклинанието за любов е сред тъмните тайни, които пазят чародейките, обикновено се предава от родена с дарбата майка. Целта на това заклинание е да накара даден човек да насочи цялото си внимание върху избрания обект — както казах, обикновено това е реално съществуваща жена, в повечето случаи самата чародейка. Както споменах, става въпрос за един вид любовна магия. Има жени, родени с дарбата, които просто не успяват да се въздържат да не приложат тази магия върху мъжете. Действието и е толкова ефикасно, че в Двореца на пророците се смяташе за сериозно нарушение, ако някоя Сестра бъде само заподозряна, че го използва. А да те хванат, че наистина го правиш, се считаше за тежко престъпление — един вид морален еквивалент на изнасилване. Наказанието беше строго. Най-меката присъда за чародейката, за която се докажеше, че го е използвала, бе изгнание, но можеше да се стигне и до обесване. Имало е Сестри, получили си заслуженото за извършване на това престъпление. Помня, че последният случай, когато в двореца бе осъдена Сестра, беше преди повече от петдесет години. Извършителката бе още послушница, казваше се Валдора. Мненията на съда се разделиха на две — едните искаха обесване, другите — заточение. Прелатът наклони везните в полза на заточението. Предполагам, че Сестрите на Джаганг знаят как се прави заклинание за любов. Не вярвам да е било особен проблем някоя от тях да го е прикачила за една или няколко стрели. Ако стрелата не успее да те убие, ще те омагьоса.
— Не е заклинание — отрони мрачно Ричард.
Ничи не обърна внимание нито на тона му, нито на факта, че не приема версията и.
— Това би обяснило доста неща. Заклинанието за любов внушава на жертвата абсолютно реални от нейна гледна точка чувства. Цялото и съзнание, всичките и мисли са насочени към избрания обект.
Ричард отново зарови пръсти в косата си, като полагаше усилия да не избухне срещу Ничи.
— И какъв е смисълът да ми правят подобно заклинание? Джаганг иска да ме убие. Нали ти лично дойде да ми съобщиш, че е създал чудовище, с помощта, на което възнамерява да осъществи плановете си. Магията, за която говориш, е напълно безсмислена.
— О, напротив, изобщо не е безсмислена. Тя има за цел много повече от физическото ти убийство, Ричард. Нима не разбираш? Тя ще разруши вярата на другите в теб. Ще те остави жив, за да съсипеш сам каузата си.
— Сам ли? Какво искаш да кажеш?
— Обектът на заклинанието ще те обсеби така, че за теб всичко останало ще престане да съществува. Хората ще си мислят, че с теб нещо не е наред, че си луд. Ще започнат да се съмняват в теб, а също и в каузата ти. Заклинанието ще те обрече на жива смърт. Всичко, в което намираш смисъл, ще рухне. Ще те сполети налудничавата мания, че това, в което вярваш дълбоко, наистина съществува, но то никога няма да ти донесе удовлетворение. Не без основание прилагането на заклинание за любов е признато за сериозно престъпление. Докато обикаляш в търсене на обекта на изопачената си памет, ти ще виждаш как каузата ти започва да се пропуква, защото онези, които си вдъхновявал и които са ти вярвали, ще започнат да си казват, че след като ти си луд, значи и изреченото от теб също е лудост.
Ричард си помисли, че жертвата на подобен капан не би била в състояние да разпознае, че и е направено заклинание за любов. И със сигурност беше вярно, че почти всички щяха да започнат да го смятат за откачен.
— Истината не зависи от човека, който я изрича. Истината си остава истина дори ако е произнесена от човек, когото не уважаваш.