— Ти спомена, че е загубил доста кръв — подхвърли Натан. — И че няколко дни е бил в безсъзнание.
Ничи кимна в знак на потвърждение.
— Възможно е състоянието, в което се е намирал, неистовият страх, че не може да си поеме дъх и ще умре от задушаване, да са го подтикнали да си въобрази човек, който милее за него — един вид самозаблуда за успокоение. И на мен ми се е случвало в моменти на силен страх: премествам се мислено на друго, по-приятно място, където се чувствам в безопасност. Що се отнася до Ричард, предвид обилната кръвозагуба и необичайно дългия сън след раняването, чиято цел е била да възстанови част от силите му — достатъчно, за да може да преодолее тежкото изпитание… Та през цялото това време блянът му се е разраствал и се е загнездвал все по-здраво в ума му.
— И е обсебил мислите му — допълни Ан.
— Именно — срещна погледа и Ничи.
— И сега какво? — обади се Зед.
Ничи обърна очи нагоре и се загледа в тежките дъбови греди по тавана. Търсеше точните думи.
— Вече не знам. Не съм специалист. Не съм се занимавала точно с лечителство. Предполагам, че вие тримата сте запознати доста по-добре от мен с подобни болести.
— Виж, специално по този въпрос няма да спорим — несъмнено си права — вметна язвително Ан, очевидно доволна от признанието на другата жена.
Ничи ги изгледа подозрително и тримата.
— Та какъв според вас е проблемът на Ричард?
— Ами още не сме готови — заговори Зед — да изключим няколко фактора, които…
— Мислила ли си за заклинание за любов? — попита Ан и фиксира Ничи с острия си поглед, с който разтреперваше послушниците и ги караше да си признават всички дела и прегрешения.
Но Ничи отдавна не беше послушница и строгият поглед на бившата и началничка не можеше да я стресне. След онзи случай, когато в изблик на ярост Джаганг я хвана за гърлото с месестата си лапа и стовари юмрука на другата си ръка в лицето и, един втренчен поглед трудно можеше да разтрепери Ничи. Ако не разговаряха по такава сериозна тема, която дълбоко я вълнуваше, тя дори би се изсмяла на усилието на Ан да се опитва да изтръгне необмислен отговор с такива евтини средства.
— Мина ми през ума — призна Ничи, като не намираше смисъл да отрича. — Но за да спася живота му, трябваше да унищожа стрелата със Субстрактивна магия. Боя се, че тогава изобщо не ми хрумна идеята за намеса на заклинание за любов. Отчаяно се опитвах да спася Ричард. Може би трябваше да предположа, че стрелата е омагьосана, но не го сторих. И така, стрелата вече не съществува и няма начин да се определи дали става дума за магия. Дори наистина да му е направено заклинание за любов, без стрелата не може да се направи нищо.
Зед потърка голобрадото си лице и отмести поглед встрани.
— Безспорно това усложнява още повече положението.
— Усложнява го? — каза Ничи. — Изобщо не е лесно да се развали подобна магия дори ако разполагаш с предмета, заразил жертвата със заклинанието. Без този предмет то може да бъде развалено само от чародейката, която го е направила. Ако искаш да излекуваш заразата, трябва да разполагаш с посредника, който я е причинил. А в случая изобщо не е сигурно, че става дума за магия за любов. Може да е друго. Но при всички положения, независимо дали става въпрос за друг вид заклинание или за делириум, за да го премахнете, трябва да разберете първопричината.
— Не е задължително — възрази Ан и пак впери поглед в Ничи. — На този етап причината вече не е важна.
— Не е важна ли? — сбърчи чело Ничи. — Какви ги говориш, да му се не види.
— Ако човек си счупи ръката, я наместваш и поставяш шина. Не си губиш времето да търчиш нагоре-надолу и да разпитваш този или онзи, за да разбереш как точно се е случило. Длъжен си да предприемеш някакво действие и да отстраниш болката. Празните приказки не лекуват.
— Ние смятаме, че Ричард се нуждае от помощта ни — опита се да ги помири Зед. — Всички сме наясно, че говори пълни безсмислици. Когато ми каза, че е дал Меча на истината на Шота, първо си рекох, че е постъпил изключително глупаво, но после осъзнах, че действията му не са своеволни, а последствията от тях не са лековерно пренебрегнати. Реакцията ми беше гневно порицание, а трябваше да забележа колко болен е всъщност Ричард и да бъда по-мек с него. Случва се някой да започне да вярва в нещо странно, но „странно“ е твърде меко казано за поведението на Ричард. Ясно е, че страда от самозаблуда, сега всички вече го знаем. — Той разпери ръце в умоляващ жест. — Би ли могла да посочиш в негова защита поне един пример, който да звучи разумно и да показва колко сме сбъркали в преценката си?