— На теб ще има доверие — продължи да я увещава Зед. — Можеш да го подчиниш, без той изобщо да се усъмни в твоята добронамереност.
— Да го подчиня…?
— Ще бъде твой, преди изобщо да е разбрал какво става — продължи магьосникът. — Няма да усети нищо. А когато се събуди, споменът за Калан Амнел ще е напълно заличен и той пак ще си бъде предишният Ричард.
Ничи прехапа устната си, стегна се, за да успее да проговори.
Кафявите очи на Зед блестяха от сълзи.
— Обичам внука си болезнено. Готов съм на всичко за него. Сам бих го направил, но няма да се справя толкова добре колкото теб. Искам да се оправи. Всички ние го искаме. — За пореден път я стисна за рамото. — Ако го обичаш, Ничи, моля те, направи го. Моля те, направи онова, на което си способна само ти. Излекувай го пак.
Петдесет и шеста глава
ГОСПОДАРЯТ РАЛ НИ РЪКОВОДИ. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита — повтори за кой ли път Калан.
В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Раменете я боляха от неудобната поза на колене, с прилепено в плочките чело, в която повтаряше отдаването отново и отново. Въпреки болезнената умора всъщност нямаше нищо против да продължава.
Господарят Рал ни ръководи — отрони Калан, включвайки се в хармонията от гласове, които огласяха мраморните коридори. — Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Дори и беше приятно да повтаря тези думи отново и отново. Те изпълваха съзнанието и, помагаха и да притъпи ужасната празнота. И така не се чувстваше чак толкова самотна.
И отчаяна.
Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Намери утеха в тези изречения, почувства ги близки. Живот в безопасност, който процъфтява в лоното на мъдростта и познанието. Хареса и. Подобни представи и се струваха прелестен блян.
Придружителите и бързаха, но щом забелязаха, че стражата ги наблюдава, решиха да се слеят с потока от хора, който се изсипваше към площада с открития към небето покрив. Под облачната пелена на небето се простираше бял пясък, набразден от концентрични кръгове около тъмен камък на пръски. Върху камъка имаше камбанка, увесена в рамка. Точно тя бе призовала хората да се съберат за поредното отдаване.
В четирите ъгъла на отвора, изрязан във високия таван, беше опряна по една колона. На плочките между колоните, навсякъде около Калан, хората бяха паднали на колене, приведени напред, с чела, долепени в пода. Всички в един глас повтаряха думите на отдаването, посветено на Господаря Рал.
Някъде към края на следващото повторение камбанката върху черния камък звънна два пъти. Гласовете около Калан отекнаха като един и довършиха последното; Животът ни ти принадлежи.
Във внезапно настъпилата тишина хората започнаха да се надигат, мнозина се протягаха и прозяваха, преди да се изправят на крака. Разговорите бяха подновени и всички се отправиха към изходите, за да се върнат към делата си, към задачите, с които се бяха заели, преди камбанката да ги призове на отдаване.
По знак на придружителките и Калан се отправи към коридора, за да продължат пътя си и да се отдалечат от площада. Минаха покрай редица от статуи, после стигнаха до разклонение и поеха по широк коридор. Другите три жени спряха. Калан стоеше мълчаливо и наблюдаваше минувачите.
Дългото катерене по безброй стъпала, прекосяването на безкрайни коридори и нови и нови стълбища, всичко това след дълго и само по себе си изтощително пътуване, докато се доберат до тук, оказваше убийствено въздействие върху краката и. Ужасно и се искаше да се отпусне и да седне, но знаеше, че няма смисъл да ги моли. Сестрите изобщо не се интересуваха дали тя е изморена. Още по-ужасното беше, че по вида им личеше колко са сърдити и напрегнати, особено след като се наложи да спрат заради отдаването. Със сигурност нямаше да реагират радушно на молбата и за кратка почивка.