— Да, Сестро Улиция.
Винаги щом се замислеше за самата себе си, заставаше насред необятна пустота. Животът и изглеждаше безсъдържателен и ялов. Имаше чувството, че не би трябвало да е така, но това бе самата истина.
Сестра Улиция се обърна, щом забеляза, че Калан гледа към завръщащата се Сестра Армина — зряла жена с прям и откровен характер. Тъмносинята рокля на Армина шумолеше, докато тя бързаше по широкия коридор и лъкатушеше между множеството хора, които изпълваха двореца и увлечени в разговори, не гледаха къде вървят.
— Е? — попита Сестра Улиция, щом Сестра Армина спря до нея.
— Попаднах на масово отдаване, посветено на нашия Господар Рал.
— И ние — въздъхна Сестра Улиция. — Какво разбра?
— Мястото е там — точно зад мен, при следващото разклонение, после по десния коридор. Но трябва много да внимаваме.
— Защо? — попита Сестра Улиция, а Тови и Сесилия се надигнаха, за да чуят отговора.
Четирите Сестри събраха главите си.
— Вратите са в единия край на залата. Няма начин човек да се добере до тях, без да бъде забелязан. Това със сигурност важи за нас. Ясно е извън всяко съмнение, че никой не би трябвало дори да си помисли да се доближи до там.
Сестра Улиция огледа коридора в двете посоки, за да се увери, че никой не им обръща внимание.
— Какво означава това? В какъв смисъл е ясно извън всяко съмнение?
— Тези врати са създадени специално, за да държат хората настрани. Украсени са със специални змии.
Калан трепна. Мразеше змии.
Сестра Улиция плесна пръчката в бедрото си и стисна устни. Разгневена, обърна киселата си физиономия към Калан.
— Помниш ли инструкциите?
— Да, Сестро — отвърна веднага Калан.
Искаше да приключи с това веднъж завинаги. Колкото по-бързо задоволи прищевките на Сестрите, толкова по-добре. Денят преваляше. Дългото изкачване през вътрешността на платото, а после и непредвиденото забавяне заради отдаването отне повече време, отколкото Сестрите бяха очаквали. Досега би трябвало да са свършили и да са тръгнали обратно.
Калан се надяваше, като свършат, да си устроят бивак и да поспят. Позволяваха и съвсем малко сън. Правенето на бивак означаваше още труд за нея, но поне имаше надежда за малко сън — разбира се, ако не си навлече недоволството на Сестрите и не получи бой вместо почивка.
— Е, какво пък, на практика няма голяма разлика. Просто ще се наложи да застанем малко по-далеч, отколкото възнамерявахме. — Сестра Улиция се почеса по бузата, като използва жеста си за прикритие, за да огледа внимателно за приближаващи стражи, после пак сведе глава към другите три Сестри. — Сесилия, ти оставаш тук, за да държиш под око тази половина на коридора за какъвто и да е признак на опасност. Армина, ти се връщаш обратно до входа и дежуриш там. Тръгвайте веднага, за да не изглежда все едно сме заедно, и едновременно се запътваме към вратите. Все пак не се знае дали не ни наблюдава някой.
Сестра Армина грейна в широка усмивка.
— Ще вървя бавно и ще се заглеждам по експонатите като удивен зрител. Ще я изчакам.
Без повече приказки тя се отдалечи.
— Тови, ти идваш с мен — продължи Сестра Улиция. — Ние с теб сме две приятелки, които се разхождат и си бъбрят, докато разглеждат великолепния дворец на Господаря Рал. Междувременно Калан ще се заеме със своята задача.
Сестра Улиция сграбчи Калан над лакътя и я завъртя грубо към себе си.
— Хайде!
Калан бе блъсната да върви напред. Пътьом метна раницата на гърба си. Двете Сестри я последваха по коридора. Щом стигнаха разклонението, където трябваше да завият надясно, пред тях изникна патрулна двойка. Сестра Тови получи само бегъл поглед, но Сестра Улиция им се усмихна и получи усмивка в отговор. Когато пожелаеше, Сестра Улиция можеше да изглежда невинно обаятелна, а и бе достатъчно красива, за да привлича мъжки погледи.
Никой не забеляза Калан.
— Насам — рече Сестра Улиция. — Спри.
Калан изпълни заповедта и погледна към двойната махагонова врата отсреща. Змиите, изваяни върху двете крила, я зяпаха втренчено. Опашките им се виеха около клоните, които красяха горната част на вратите. Главите на змиите висяха надолу, точно на нивото на очите на застаналия пред вратата посетител. От зейналата им паст стърчаха остри зъби, сякаш двойката бе готова за незабавна атака. Калан не можеше да разбере защо някой би изобразил подобни зловещи създания на врата. Всичко останало в двореца бе толкова красиво — но не и тези врати. Сестра Улиция се надвеси над нея.