— Трябва да се махаме оттук, Ричард.
— Моля?
— Казах на Кара да ти събере багажа. Вече се зае. Каза, че знае как да слезе тук, през тази кула, без да минава през щитове.
— Така е, лично и показах. — Ричард внезапно се притесни. — Какво става? Да не би Кулата да е нападната? Зед добре ли е?
Ничи вдигна ръка и хвана лицето му в шепата си.
— Ричард, те са решили да те излекуват от заблудата ти.
— Калан не е заблуда. Тъкмо разбрах какво се е случило.
Тя изобщо не го чу или пък просто пропусна казаното покрай ушите си, възприемайки го като поредния му опит да докаже невъзможното. Този път обаче той нямаше никакво желание да я убеждава.
— Казвам ти, Ричард, наистина трябва да се махаме оттук. Опитаха се да ме убедят да използвам Субстрактивна магия, за да залича спомена за Калан от съзнанието ти.
— Имаш предвид Ан и Натан ли? — примигна в почуда Ричард. — Зед не би го направил.
— И Зед. Те го убедиха, че си болен и че единственият начин да те излекуват е да изрежат болната според тях тъкан от мислите ти — онази част от тях, която е отговорна за фалшивите спомени. Убедиха Зед, че времето изтича и че това е единственият начин да те спасят. Зед е съкрушен да те гледа в това състояние, затова се вкопчи в единствения от негова гледна точка шанс за възстановяването ти.
— И ти си съгласна?
Тя го плесна възмутено по рамото.
— Ти да не си луд? Нима вярваш, че съм способна да ти причиня подобно нещо? Дори да смятах, че са прави, наистина ли вярваш, че бих могла да залича част от твоята същност? След всичко, което ти ми разкри за живота? След онова, което стори, за да ме накараш да заобичам отново живота? Наистина ли си склонен да вярваш, че мога да ти причиня подобно нещо, Ричард?
— Не, предполагам, че не би го сторила. Но защо да го прави Зед? Той ме обича.
— Той също е ужасно притеснен за теб. Ужасен е, че си погълнат от тази заблуда или заклинание или каквото там е причинило тази болест, вследствие на която си жив, но не съвсем, не си себе си, превръщаш се в непознат за тях човек.
Според Зед това може да се окаже единственият шанс за твоето възстановяване — за това да станеш отново този, който си — Ричард.
Не мисля, че някой от тях — имам предвид Ан, Натан и Зед — предприема с желание тази стъпка. Но Ан е убедена, че никой освен теб не може да ни изведе по пътя към спасението на каузата. Тя вярва, че пророчеството е категорично по въпроса — ти си единственият ни шанс. Затова е готова на всичко, за да ти помогне да се оправиш. Иначе с всички ни е свършено.
Зед не искаше, но те му показаха съобщение в дневника и го убедиха.
— Какво съобщение?
— Вирна е с Д’харанската армия. Тя е изпратила съобщение, че бойният дух в редиците ни е спаднал, защото ти не си сред войниците. Вирна се опасява, че ако не застанеш начело в боя, момчетата може да откажат да продължат. Изпратила е отчаяно писмо с въпроса дали Ан е успяла да те намери. Интересува се кога могат да те очакват сред войниците, за да ги поведеш в предстоящата битка с Императорския орден.
— Разбирам защо тримата са толкова притеснени — отрони смаян Ричард, — но да те помолят да използваш Субстрактивна магия…
— Знам. Според мен това е крайна мярка, която са предприели, водени от отчаяние, не от разум. Но аз се опасявам, и това е по-лошото, че ще разберат, че не смятам да направя това, което искат от мен. Тогава ще решат, че не бива да пропускат тази последна възможност. Единственият начин ще бъде да се опитат сами да те излекуват. А подобно хаотично бърникане в човешкия мозък може да има непредвидими — меко казано последици.
Отчаяни са, защото се опасяват, че времето ни изтича и че Джаганг скоро ще ни отнеме завинаги възможността да се борим за спасяването на живота. Според тях това е единственото решение. Вече никой и нищо не може да ги убеди в противното.
Затова трябва да се махнеш оттук незабавно, Ричард. Съгласих се само привидно с плана им, за да те предупредя и да ти дам време да се измъкнеш. Ако искаш да избягаш, трябва да тръгнеш незабавно.
Само като си помисли какво крояха да му причинят, Ричард се почувства замаян.
— Това е сериозен проблем. Не мога да прикривам следите си с магия така, както го прави Зед. Ако са толкова твърдо решени да го направят, както ти твърдиш, със сигурност ще тръгнат след мен. Ако ме последват и ме изненадат, какво ще правя? Ще се бия с тях ли?
Тя разпери ръце в знак на отчаяние.
— Не знам, Ричард. Но видях колко твърдо са решили да го направят. Каквото и да кажеш, няма да ги убеди, че не бива да го правят, понеже според тях ти се намираш в състояние на дълбока заблуда, което ти пречи да разсъждаваш нормално. Затова смятат, че е в твой интерес и за твое добро да направят нещо. Може да го правят от любов, но не бива да постъпват така. Добри духове, аз също смятам, че страдаш от подобен проблем, но просто не мога да им позволя да го направят.