Ничи остана като гръмната, не можеше да повярва на ушите си. Самата идея и се струвайте толкова невъзможна, че просто не знаеше какво да каже. Пое си дълбоко дъх, за да може да се съсредоточи и да оформи в главата си някакво възражение.
— Ричард, време е да престанеш да развихряш въображението си по този начин. Това, което казваш, просто не се връзва. Змията, за която твърдиш, че си се досетил, всъщност би трябвало да има пет глави. Забравяш Мериса.
— Не, Мериса е мъртва. Тя се опита да ме убие — нападна ме. Каза, че възнамерява да се изкъпе в кръвта ми.
Ничи превъртя кичур коса между пръстите си.
— Вярно, признавам, че неведнъж съм я чувала да изрича тази клетва.
— Направи всичко възможно, за да я изпълни. Проследи мен и Калан в Плъзгата. Мечът на истината е несъвместим с живота в Плъзгата. Когато дойдох тук, си взех меча и го пъхнах в Плъзгата, преди Мериса да е успяла да излезе. И тя умря вътре.
От Сестрите на мрака, които ми се заклеха във вярност, само четири са още живи. Те са четирите глави на змията. Те дойдоха онази сутрин и отвлякоха Калан. Направили са ми някакво заклинание, чрез което да ме приспят дълбоко и да не мога да се събудя лесно. Заклинанието, което са използвали, вероятно е била елементарно, нещо като увеличаване на сънливостта, за да не разбера, че някой е използвал магия срещу мен. Онзи вълчи вой, който чух, не е бил вой на вълк, а сигнал, даден от приближаващите войски. Заклинанието ми е попречило да го разпозная — бил съм твърде сънлив, за да мисля трезво, но въпреки това усетих нещо странно. После Сестрите са използвали магия, за да заличат следите си. И са отвели Калан.
Ничи сви яростно юмруци.
— Но те са Сестри на мрака! Не могат да са обречени едновременно на теб и на Пазителя! Това е просто налудничаво.
— И на мен така ми се стори. Сестра Улиция ме убеди, че гледам едностранчиво на нещата, само от моята гледна точка. Пожела да ми се закълнат във вярност, в замяна, на което обеща да ми кажат къде е Калан. За да задействат връзката, трябваше да са напълно искрени в отдаването си. После си тръгнаха. Ако ги бях помолил за още нещо освен обещаната информация, щях да наруша споразумението ни и да се върнем пак оттам, откъдето тръгнахме — те щяха да са под властта на Джаганг, а Калан да е в плен. Сестра Улиция каза, че след като ми се закълнат във вярност и ми позволят да им задам един въпрос, ще си тръгнат. Те получиха връзката, а аз — Калан.
— Но те са Сестри на мрака!
— Сестра Улиция каза, че щом после не са се опитали да ме убият, значи клетвата им е дадена искрено и са сторили нужното, за да затвърдят връзката си с мен. Понеже аз определено нямам желание да ме убиват.
Ничи се завъртя, вдигнала ръка на хълбока си.
— Макар и по странен начин, звучи логично. Сестра Улиция, меко казано, е лисица. За нея е напълно типично да разсъждава по този начин. — Ничи го погледна. — Какви ги говоря? Ето че започна и мен да замесваш в заблудите си. Престани, Ричард. Казвам ти, трябва да изчезваш оттук, при това веднага. Хайде. Кара ще те настигне с багажа.
Ричард разбираше, че тя е права. Нямаше да успее да намери Калан, ако трябва да отблъсква атаките на трима души, родени с дарбата, които при това знаят прекрасно как да си служат с нея и които са твърдо решени да променят начина му на мислене. Те нямаше да са склонни да му дадат никаква възможност да им обясни каквото и да било. Вече се опита да го направи и не постигна никакъв успех.
Най-вероятно щяха да направят, каквото сметнат за нужно. Ричард не вярваше да го предупредят за намеренията си. И преди да разбере какво го е ударило, всичко щеше да е свършило.
Не искаше да си го признае, но знаеше, че Зед е способен на подобно нещо. След като даде на Ричард Меча на истината, когато бяха тръгнали да си върнат кутиите на Орден, които Мрачният Рал бе пуснал в действие, Зед му спомена, че животът на толкова много хора е заложен на карта, че няма да се поколебае да убие дори собствения си внук, ако се наложи, за да спаси живота на тези невинни хора. Беше му обяснил, че за да бъде Ричард Търсач и да носи Меча на истината, трябва да е не по-малко всеотдаен към каузата и трябва да умее да гледа по-мащабно на нещата.
Така че не бе изключено сега Зед да е решил да си послужи с магия, за да заличи спомена за Калан от главата на Ричард — спомен, който дядо му смяташе за болест, поразила внука му и която можеше да повлияе негативно върху участието на Ричард в борбата за спасяването на милиони човешки животи.