— Искаш да пътуваш ли, господарю?
— Да, искам да пътувам. Всички ние искаме. Трябва да пътуваме.
— Добре тогава, нека да пътуваме.
Ричард подбутна останалите по-близо до парапета. Разтопеният метал се оформи в ръка, която докосна една по една трите жени.
— Ти си пътувала и друг път — каза Плъзгата на Кара, след като я докосна за кратко по челото. — Ще пътуваш.
Лъскавата ръка нежно погали челото на Ничи, като се задържа малко по-дълго.
— Ти притежаваш, каквото е нужно. Ще пътуваш.
Рика повдигна брадичка, пренебрегвайки неприязънта си към магията, и застана неподвижно, докато Плъзгата се приближаваше към нея.
— Ти няма да пътуваш.
Рика я изгледа възмутено.
— Но как така? След като Кара може да пътува, защо аз да не мога?
— Не притежаваш двете страни, нужни, за да пътуваш — отвърна гласът.
Рика скръсти ядосано ръце.
— Трябва да отида с тях. Тръгвам. Точка по въпроса.
— Изборът си е твой, но ако опиташ да пътуваш с мен, ще умреш, така че пак няма да бъдеш с тях.
Ричард вдигна ръка към рамото на Рика, преди тя да е казала още нещо.
— Кара придоби силата на човек, който притежаваше елемент от нужната магия. Затова може да пътува. Нищо не може да се направи. Ще трябва да останеш тук.
Рика не изглеждаше никак доволна, но кимна.
— Добре, тогава вие тръгвайте.
— Хайде — обърна се Плъзгата към Ричард — да пътуваме. Къде искаш да отидем?
Ричард понечи да изговори мястото, но се сепна. Обърна се към Рика.
— Не можеш да дойдеш с нас. По-добре тръгвай, за да не чуеш къде отиваме. Не искам да рискувам да разбереш, а после информацията да попадне у останалите. Дядо ми е голям хитрец и е доста изобретателен, когато иска да разбере нещо.
— Не е нужно да разбирам — въздъхна примирено Рика. — Прав си, Господарю Рал. — Усмихна се на Кара. — Пази го.
— Винаги го пазя — кимна тя. — Без мен е почти безпомощен.
Ричард не обърна внимание на надутата и хвалба.
— Рика, искам да те помоля да предадеш нещо на Зед. Едно съобщение.
Рика смръщи чело и се съсредоточи.
— Кажи му, че четири Сестри на мрака са заловили Калан, истинската Майка Изповедник, а не трупа, заровен в Ейдиндрил. Кажи му, че възнамерявам да се върна веднага, щом мога, и да му представя доказателства. Моля го, когато се върна, преди да се опита да ме излекува, да му покажа доказателството, което ще нося. Кажи му още, че го обичам и разбирам загрижеността му за мен, но съм длъжен да действам като истински Търсач, за какъвто той лично ме избра, когато ми връчи Меча на истината.
— Какво доказателство? — полюбопитства Кара, щом Рика си тръгна.
— Още не знам. Не съм го намерил. — Обърна се към Ничи. — Не забравяй какво ти казах. Влезем ли в Плъзгата, трябва да дишаш. Отначало ще ти се прииска да задържиш дъха си, но няма да е възможно. Щом пристигнем и излезем от Плъзгата, ще трябва да я изплюеш от дробовете си и пак да вдишаш въздуха.
Ничи изглеждаше доста притеснена. Ричард я хвана за ръката.
— Ще бъда с теб, както и Кара. И двамата сме го правили. Няма да те пусна нито за миг. Първия път е трудно да си наложиш да вдишаш Плъзгата, но сториш ли го, ще се увериш, че преживяването е наистина забележително. Възхитително е да дишаш вътре в нея.
— Възхитително — повтори Ничи, но в гласа и прозвучаха нескрити нотки на недоверие.
— Господарят Рал е прав — подкрепи го Кара. — Ще видиш.
— Помни едно — додаде Ричард, — щом пристигнем, няма да ти се иска да се освободиш от Плъзгата и да вдишаш въздух. Но трябва да го направиш. В противен случай ще умреш. Ясно ли е?
— Разбира се — кимна Ничи.
— Хайде тогава. — Ричард понечи да се прехвърли през парапета, като дръпна Ничи след себе си.
— Къде отиваме, господарю?
— Мисля, че трябва да отидем в Народния дворец в Д’Хара. Знаеш ли къде е?
— Разбира се. Народният дворец е централен обект.
— Централен обект ли?
Живият живак, изглежда, се изненада от въпроса.
— Ами да, централен обект. Също като това място тук — и то е централен обект.
Ричард продължаваше да не разбира, но не му се стори важно, затова не настоява за обяснение.
— Ясно.
— Защо Народният дворец? — поинтересува се Ничи.
— Все някъде трябва да отидем — сви рамене Ричард. — В двореца ще сме в безопасност. По-важното е, че там има библиотеки с редки древни книги. Може да успеем да разберем нещо за онзи лавинен огън. Щом Сестрите са заловили Калан, започвам да си мисля, че „лавинен огън“ е нещо, свързано с определен вид магия.
Доколкото разбрахме, Д’харанската армия е някъде в близост до двореца и пътува на юг. Освен това последния път, когато видях Бердин, това е друга Морещица, я оставих тук, в Ейдиндрил, така че предполагам, че тя също е потърсила начин да се приближи към войската. Бих се възползвал от помощта и при превода на книгите, които взех със себе си от тук. Пък и дневникът на Коло е у нея и може вече да е попаднала на полезна информация. Не на последно място — той стрелна с очи Кара, — може да се видим с генерал Мейферт и да проверим как стоят нещата с армията.