Тя кимна, но в очите и все още блестеше онова страхопочитание и благоговение. Ричард не можеше да каже дали тези чувства са насочени към Господаря Рал или към мъртвеца, завърнал се към живота и излязъл от гроба си.
— Виж, Джилиан, нямам никаква представа какви са тези твои сказания, но трябва да разбереш, че не съм се върнал от мъртвите. Пътувах до тук, понеже имам неприятности и търся конкретни отговори.
— Ами ти току-що откри неприятностите. И уби цели трима от тях. А отговорите се състоят в това, да се опиташ да ми помогнеш да хвърля сънищата така, че те да прогонят тези злодеи от земите ни. Сега народът ми се крие. Старците останаха ей там, долу. — Посочи в ниското под стръмния баир. — Треперят от страх, че войниците ще ги избият, ако не открият онова, което търсят.
— А какво търсят всъщност?
— Не знам точно. Аз се скрих сред духовете на нашите предци. Явно някой долу е казал на войниците за мен, понеже когато най-сетне успяха да ме хванат, ми знаеха името. Доста време успях да им се измъквам. Днес обаче се бяха притаили край едно от скривалищата ми за храна. Сграбчиха ме и искаха да им покажа къде са книгите.
— Това не са обикновени войници от Императорския орден — обади се Ничи, забелязала намръщеното му изражение. — Съгледвачи са.
— Откъде знаеш?
— Обикновените войници на Ордена не биха искали някой да сложи оръжие и да се предаде. Само съгледвачите, които са изпратени да проправят нови пътища и да търсят конкретна информация, биха взели пленници. Те разпитват хората. Тези, които откажат да говорят, биват подлагани на изтезания. Задачата на такива съгледвачи обикновено е да намират скрити свещени книги, които да предоставят на император Джаганг. Те не само откриват най подходящите пътища, по които да мине армията, а и доставят на императора нещо, което той цени най-много от всичко: знание, особено такова, скрито в книги.
Ричард го знаеше от собствен опит. Джаганг явно бе отличен познавач на историята и на всичко, свързано с древните времена. Използваше тази информация изключително ползотворно. Ричард винаги бе имал чувството, че го догонва в научаването на неща, които вече са известни на Джаганг.
— Откриха ли вече някои книги?
Бакърените и очи примигнаха.
— Дядо ми каза за някакви книги, но аз не знам тука да има книги. Градът е изоставен още от древни времена. Ако е имало книги, вероятно са плячкосани наред с други ценни вещи.
Ричард остана разочарован да разбере това. Беше се надявал да попадне на нещо, което ще му помогне да намери отговори, свързани с Калан. В крайна сметка Шота му спомена, че трябва да открие мястото на костите в Необятната пустош. Това гробище, където бяха попаднали, определено би могло да бъде наречено място на костите.
— Това е Необятната пустош, напи?
Джилиан кимна.
— Представлява огромна пустош, където животът е рядкост. Само моят народ е успял да устрои живота си тук, в тази безрадостна среда. Тук хората винаги са избягвали да идват. Навсякъде са пръснати оглозганите кости на смелчаците, дръзнали да припарят насам. Пръснати са тук, както и на юг, преди голямата граница. Мястото наистина се нарича Необятната пустош.
Ричард си помисли, че това място много му прилича на Дивото в Средната земя.
— Голямата граница ли? — подозрително попита Кара.
Джилиан погледна Морещицата.
— Голямата граница, която ни пази от Стария свят.
— Явно говори за южна Д’Хара — обясни Кара. — Явно за това съм чувала легенди за Каска като дете — защото се намира в Д’Хара.
Джилиан вдигна ръка.
— Това е мястото на предците ми. В древни времена са били унищожени от хора от Стария свят. Те също са можели да хвърлят сънища. — Загледа се в мрака на юг. — Но се провалили и били унищожени.
Ричард нямаше време да се замисля над чутото. И бездруго си имаше достатъчно проблеми.
— Да си чувала някога израза „лавинен огън“?
Джилиан смръщи чело.
— Какво е „лавинен огън“?
— Не знам.
Потупа с пръст долната си устна, като се опитваше да планира следващия си ход.
— Ричард — извади го от унеса Джилиан, — трябва да ми помогнеш да хвърля сънищата така, че да прогоня тези мъже от родината ми и да спася своя народ.
Ричард погледна Ничи.
— Да имаш идея как може да стане това?
— Не. Но мога да те уверя, че съвсем скоро ще се появят още войници, изпратени да потърсят онези тримата. Това не са ти обикновени войници от Императорския орден. Вярно, не са по-малко жестоки, но са доста по-умни. Предполагам, че хвърлянето на сънища е нещо, свързано с дарбата ти… и не е препоръчително да го правиш.