— Не разбирам — каква полза?
— Кутиите на Орден. Използвахме я, за да открадне кутиите и така да освободим Пазителя. С помощта на кутиите ще можем да дарим Ричард с вечен живот и в същото време да освободим Пазителя.
Пазителят ни прошепна в сънищата ни, че Ричард притежава тайния ключ към кутиите, че е запаметил нужното познание. То не съществува никъде другаде. Мрачният Рал го е казал на Пазителя. Ричард знае как да отключи тайните на Орден, само че този път ние сме подготвени и няма да му позволим да ни изиграе, както направи с Мрачния Рал.
Книгата, която той знае наизуст, казва, че ни е нужен Изповедник, за да отворим кутиите. А сега ние се сдобихме с Изповедник, когото никой не помни — така че никой не може да ни притеснява за нея.
— Ами изчезващите пророчества? И те ли са причинени от лавинния огън?
— Те се явяват част от това явление. Един вид последица, съпътстващо явление. Началната фаза на веригата от събития налага възпламеняването и на пророчеството. По подобен начин в пламъците са хвърлени и хорските спомени. „Лавинен огън“ се подхранва с тези спомени, те поддържат горенето, така да се каже — същото е и с пророчеството. Необходимо е да се намери празно място в правилното разклонение на пророчеството — място, оставено от Пророка, за да бъде запълнено след него. Ние запълваме празнината с допълващо пророчество, в което е вложена формулата на лавинния огън. По този начин се заразяват и изяждат всички свързани пророчества по това разклонение, като се започва от свързаните пророчества, било то по сюжет или по хронология — в този случай и двете: Калан, жената, която заличихме от живота, е заличена и от пророчеството.
— Явно добре сте го измислили.
— И става все по-добре — ухили се Тови.
— По-добре ли? Нима може да стане още по-сладко от това?
— Съществува противодействие на лавинен огън — изкикоти се доволно Тови.
— Противодействие ли? Искаш да кажеш, че рискувате Ричард да намери противодействието на всичко, което сте направили, и то да се срине?
Тови се опита да преглътне радостта си, но изригна в нов пристъп на смях. Въпреки явната болка удоволствието, което изпитваше, бе неустоимо.
— Това е черешката на тортата. Древните магьосници, измислили теорията „Лавинен огън“, установили, че тя би могла да унищожи живота изцяло. Затова създали противодействие, в случай че някой все пак намери начин да я използва.
— И то е? — стисна зъби Ничи.
— Кутиите на Орден.
Ничи облещи очи.
— Кутиите на Орден са създадени като противодействие на събитието, което сте активирали?
— Именно. Не е ли прекрасно? Нещо повече — ние пуснахме кутиите в действие.
— Е, както казах, явно всичко сте предвидили…
— Ами… почти всичко. Има още нещо.
— И то е…?
— Хм, как да ти кажа… при първото си влизане в градината на живота тъпата кучка ни донесе само едната кутия. Не можехме да си позволим кутиите да бъдат видени, защото, за разлика от любимата на Ричард, която всички забравят в мига, в който я виждат, с кутиите на Орден нямаше да е така. След първото си влизане в Градината на живота Калан се появи и каза, че нямала място в раницата. Сестра Улиция изпадна в ярост. Преби я почти до смърт, направи я на кървава пихтия — щеше да ти хареса между другото, Сестро Ничи. После и каза, че моментално да извади нещо свое от раницата, за да направи място за кутиите, и веднага да заминава и да донесе и другите две кутии. — Пронизана от внезапна болка, Тови трепна. — Но така или иначе, беше рисковано да стоим в коридора и да чакаме. Сестра Улиция ме изпрати напред с първата кутия. Уговорката ни беше тя и останалите да ме настигнат или да се срещнем на уговореното място за нощуване. Първата кутия беше у мен. Търсачът, имам предвид онзи, който носеше Меча на истината, ме нападна из засада и ме прободе. Грабна кутията. След като Калан е взела другите две кутии, Сестра Улиция е задействала магията на Орден, понеже е смятала, че третата кутия е у мен.
Ничи се надигна на разтрепераните си крака. Зави и се свят. Направо не можеше да повярва. Но вече знаеше, че всичко е истина. Ричард е бил прав през цялото време. Макар да не е разполагал с нищо, се е досетил сам за всичко. А през цялото време никой на света не искаше да го чуе… никой в този свят, който се разпадаше, поразен от неконтролируемото събитие, наречено Лавинен огън.
Шейсет и пета глава
ПИСЪК, от който косъмчетата по тила на Ричард настръхнаха, разтърси притихналата нощ. Легнал в завивката си в най-обикновена палатка, той скочи на крака още преди пронизителният звук да заглъхне. Безкрайният вик премина като вълна по тялото му и изби на челото му в ситни капчици пот.