Внезапно изпита дълбока тъга за загубата на този невинен период от живота си. Като момче появата на цикадите му се бе сторила едва ли не най-удивителното явление, което би могъл да си представи, а седемнайсетгодишното чакане до следващата им поява му изглеждаше като най-трудната задача на света. А ето че те се бяха появили отново, И той вече беше мъж. Пусна на земята празната люспа.
Свали мокрото си наметало и се шмугна в нишата след Ничи. После събра клоните, за да покрие входа на леговището им. Импровизираната врата заглуши звучната песен на цикадите. Напевното им жужене го унесе.
С радост установи, че клоните от балсамово дърво вършат добра работа срещу дъжда и в пещерата е сухо, макар и не съвсем топло. Върху голата земя бяха разстлали още листа и клони, за да е по-удобно и меко за спане. Но макар да не ги валеше директно, влагата и мъглата се просмукваха във всичко. От устата им излизаха облачета.
Започваше да му писва да е все мокър. Докато приготвяше навеса, целият се изцапа с пръст, листа и иглички. Ръцете му лепнеха от смолата. Имаше чувството, че никога не му е било по-некомфортно и неприятно, дрехите му бяха подгизнали и хладни. Оставаше му само утехата от приятното ухание на балсамовите клони.
Мечтаеше си за гореща вана. Надяваше се поне Калан да е на топло и сухо, да е в безопасност.
Колкото и да бе уморен, колкото и да го унасяше песента на цикадите, имаше неща, които трябваше да обмисли, преди да заспи. И те бяха далеч по-важни от възстановяването на силите и почивката му.
Трябваше да разбере какво знае Ничи за силата, покосила хората на Виктор. Струваше му се, че съвпаденията са твърде много, за да си затваря очите пред тях. Атаката бе извършена съвсем близо до мястото, където преди броени дни бяха бивакували Кара, Калан и Ричард. Нещо повече, извършителят на това злокобно деяние не бе оставил никакви следи — поне Ричард не успя да види такива за краткото време, с което разполагаше за оглед. И като се изключи онзи преместен камък, не успя да регистрира никакви следи нито от Калан, нито от похитителя и.
Затова сега, преди да заспи, възнамеряваше да разбере какво знае Ничи за силата, изтребила толкова много хора.
Осма глава
РИЧАРД РАЗБЪРЗА РЕМЪЦИТЕ НА РАНИЦАТА СИ и разстла завивката си в тясната ивица между двете жени.
— Ничи, какво имаше предвид, като каза, че там се е вихрило кърваво безумие? — Опря гръб в скалата.
Ничи седеше на своята завивка, свила колене към гърдите си.
— Това, което видяхме, не беше обикновено убийство. Не си ли съгласен?
Да, май наистина беше права. Ричард никога не бе виждал сцена, родена от такава ярост. Но някак си беше убеден, че Ничи не му казва всичко, което знае. Кара се сви вляво от него.
— Казвам ти — обърна се тя към Ничи, — според мен той не знае.
Ричард изгледа ядно първо Морещицата, после и Сестрата.
— Какво не знам?
Ничи прокара пръсти през мократа си коса и махна един кичур, паднал пред очите и. Изглеждаше някак объркана.
— Нали каза, че си получил писмото, което ти изпратих.
— Да. — Оттогава бе минало известно време. Въпреки умората и изтощението Ричард напрегна мозъка си да се сети какво точно пишеше в писмото — беше нещо за Джаганг, как правел оръжия от хора. — Писмото ти ми беше от голяма полза, за да осъзная по-добре събитията, случили се в онзи момент. Много съм ти благодарен, че ме предупреди за намеренията на Джаганг и какви нови оръжия смята да създава. Николас Вселителя е отвратително творение.
— Николас — повтори Ничи и придърпа завивката по-плътно към раменете си. — Той е само муха на задницата на вълка.
Щом Николас е муха, Ричард се надяваше никога да не се сблъска с вълка. Николас Вселителя бе магьосник, когото Сестрите на мрака бяха снабдили със способности, надхвърлящи всяко човешко въображение. Внедряването на такива качества у човек се смяташе не само за изгубено изкуство, но и за невъзможно, понеже, наред с всичко друго, подобни зловещи деяния изискваха употребата не само на Адитивна, но и на Субстрактивна магия. Малцина бяха овладели тънкостите на използването и а преди да се роди Ричард, с хилядолетия не се бе появявал човек, който да владее и двете страни на дарбата.
Все пак имаше такива, които, макар да не бяха родени с тази страна на дарбата, успяваха да овладеят до известна степен някои принципи на използването на Субстрактивната магия. Сред тях бе и Мрачният Рал. Говореше се, че той предоставял на Пазителя на отвъдния свят непорочните души на деца, в замяна, на което получавал тъмни услуги, сред тях и способността да си служи със Субстрактивна магия.