Ричард подозираше, че първите Сестри на мрака са се сдобили с познанието как да използват Субстрактивна магия с цената на множество болезнени обещания, след което са започнали да предават наученото на тайните си последователи.
След падането на Двореца на пророците Джаганг залови доста от Сестрите — както Сестри на мрака, така и Сестри на светлината. Ричард разполагаше с информация, че пътешественикът по сънищата притежава способността да прониква във всяко кътче от съзнанието на човек и да го контролира изцяло. Нямаше мисъл, до която Джаганг да не може да достигне, нито интимно действие, на което да не може да стане свидетел. Това бе толкова грубо нахлуване в личното пространство, че жертвата не можеше да запази никаква частица от съзнанието си от директния поглед на пътешественика. Още по-ужасното беше, че нямаше начин да се разбере дали Джаганг е проникнал в съзнанието ти или не, дали подслушва най-съкровените ти мисли.
Според Ничи обсебващото присъствие на пътешественика по сънищата бе докарало до лудост не една Сестра. Ричард знаеше още и че посредством тази връзка Джаганг бе способен да причинява неописуема болка и дори смърт, ако пожелае. При този контрол той разполагаше със средствата да накара Сестрите да изпълнят почти всяко негово желание.
Благодарение на древна магия, създадена от един от предците на Ричард, имаше начин хората да се предпазят от проникването на пътешественика по сънищата, като се закълнат във вярност на Господаря Рал. Наред с останалата част от дарбата си, Ричард бе наследил и тази връзка и сега, когато пътешественикът по сънищата отново се бе появил на земята, тя предпазваше неговите верноподаници от проникването на Джаганг в съзнанието им и съответно — от поробване. Докато населението на Д’Хара изричаше формални слова в знак на почит към Господаря Рал, за да действа връзката, способна да защити човек от пътешественика по сънищата, той трябваше да се закълне от цялото си сърце и душа.
Ан, Прелатът на Сестрите на светлината, и Вирна, която Ан избра за своя наследница на този пост, се бяха промъкнали в лагера на Императорския орден, за да се опитат да спасят Сестрите. На пленените Сестри бе предложена защитата на тази древна връзка — всичко, което трябваше да направят, бе да се закълнат от сърце във вярност на Господаря Рал. Повечето обаче бяха толкова ужасени от Джаганг, че неколкократно отблъснаха ръката, която им предлагаше да ги изведе към свободата им. Не всеки бе готов да прегърне свободата — свободата изисква не само усилие, но и готовност да поемаш риск. Някои предпочитаха да се самозалъгват и да приемат оковите си за защитна броня.
Някога Ничи бе служила на Братството на ордена, на Сестрите на светлината, после на Сестрите на мрака и накрая на Джаганг. Вече не служеше на никого от тях. Вместо това отвори обятията си за любовта към живота, която успя да и вдъхне Ричард. Непоклатимата и лоялност към него и фактът, че започна да споделя неговите идеи и каузи, я освободи от хватката на пътешественика по сънищата. Нещо повече — освободи я от оковите на робството, които бе носила през целия си живот. Сега животът и принадлежеше само и единствено на нея.
— Не успях да прочета цялото писмо — призна той. — Преди да стигна до края, бяхме нападнати от хората, които Николас бе изпратил да ни пленят. Вече ти го казах — тогава загина Сабар. По време на битката писмото падна в огъня.
Ничи се сви още повече.
— Добри духове! Мислех, че знаеш.
— Какво да знам? — Ричард бе уморен и на ръба на търпението си.
Ничи отпусна ръце покрай тялото си. Вдигна глава към него и от устните и се изтръгна въздишка.
— Джаганг е намерил начин да използва възможностите на Сестрите на мрака, които държи в плен, и с тяхна помощ да превръща хора в оръжия, както е правено през Голямата война. В много отношения Джаганг е гениален. Той не престава да научава нови и нови неща. Където и да отиде, събира книги. Виждала съм някои от тях. В библиотеката му има всякаква литература, включително древни наръчници с магически формули от времето на Голямата война.
Проблемът му е, че макар да е пътешественик по сънищата и гений в определени области, той не притежава дарбата. Следователно разбирането му за нея, за това какво всъщност представлява Хан и как функционира е доста повърхностно — меко казано. Не е лесно за човек, който не притежава магически способности, да разбере подобни неща. Ти притежаваш дарбата и въпреки това дори ти не я разбираш съвсем, не знаеш с подробности как работи. Е, понеже Джаганг не познава механизма на магията, той допуска грешката да изисква определени неща да бъдат направени само защото ги бил сънувал, тъй като е велик император и иска виденията му да се реализират.