Въпреки сумрака Ничи се взря в лицето му.
— Доколкото успях да разбера, Ричард, Николас не е крайната цел на Джаганг. Той е бил, така да се каже, за упражнение.
— За упражнение ли! — Ричард удари главата си в стената. — Не знам, Ничи. Не съм много сигурен. Николас Вселителя бе забележително създание, отвратително и коварно творение. Нямаш представа колко проблеми ни създаде.
— Но ти го победи — вдигна рамене Ничи.
Ричард примигна в почуда.
— Говориш така, все едно е бил най-обикновено препятствие на пътя. Не — не беше. Уверявам те, той беше ужасяващо създание, което за малко да ни убие.
Ничи бавно поклати глава.
— Аз пък ти казвам, че колкото и да е бил ужасяващ и забележителен, Николас не е онова, към което се стреми Джаганг. Нали сам ме предупреди да не подценявам пътешественика по сънищата — е, и ти не го прави. Той нито за миг не е смятал, че Николас е достоен противник за теб.
Това, което казваш за ролята на въображението в създаването на нови неща, на практика звучи логично, особено в този случай. То дори обяснява някои неща. От малкото, което успях да науча, се убедих, че създаването на Николас е било междинна задача, чиято цел е била да разшири уменията и възможностите на Сестрите, на които Джаганг е възложил разработването на новите оръжия. Но Николас не е бил крайната цел на пътешественика по сънищата — той е само начин за натрупване на опит по пътя към постигането на истинския връх.
Но междувременно броят на Сестрите намаля драстично и Николас е трябвало да поеме и други задачи. Все пак останалите Сестри са успели да се заемат с разработването на нови оръжия.
Ричард постепенно започваше да схваща сериозността и мащабите на онова, което се опитваше да му каже Ничи, и по тялото му пробягаха ледени иглички.
— С други думи, искаш да кажеш, че създаването на Николас е нещо като възлагане на пробна задача на дърводелците и строителите. Дава им се да издигнат обикновена къща, преди да се заемат с изграждането на сложна и мащабна сграда като дворец?
— Съвсем точно го каза — усмихна се Ничи.
— Но Джаганг бе изпратил Николас с многобройна войска и му бе заповядал не само да ни залови, ами и да поеме управлението над ново завладените земи.
— Просто така му е било удобно. Джаганг е нахъсал Николас с желание да те преследва, но това е само тест за преследването на по-голямата цел. Истината е, че той не е очаквал от Вселителя да успее да постигне поставените му задачи. Императорът определено те мрази, задето сложи прът в колелото на прогреса му по отношение завладяването на Новия свят, определено те смята за нищожество, за същество без капка морал, достойно единствено да бъде унищожено. Но той е достатъчно умен, за да оцени способностите ти. Това е горе-долу същото, както когато ти си изпратил онзи пленен войник в лагера на Джаганг, за да убие императора си. Всъщност не си залагал много на успеха на тази мисия, не си вярвал, че един-единствен войник ще успее да се добере до добре охранявания пътешественик по сънищата. Но войникът не е имал никаква друга стойност за теб и тъй като си бил на мнение, че все пак съществува макар и минимална вероятност за успех, си го изпратил на тази мисия, като в същото време си се съсредоточил върху разработването на по-добри идеи, които си смятал, че ще ти донесат повече успех. И след като войникът е бил убит, си приел новината нормално, понеже си очаквал това да се случи.
Същото е и с Николас. Той е изкуствено създадено същество, упражнение за създаването на нещо по-висше. Погледнато като цяло, Николас не е бил особено ценен за Джаганг, така че императорът, вместо да нареди да го унищожат, го е използвал. Ако Николас бе успял, Джаганг щеше да спечели ценно предимство. Ако пък ти го победиш, пак добре — правиш услуга на императора.
Ричард прокара пръсти през косата си. Информацията му дойде множко. Бе укорявал Ничи, че не е достатъчно отворена, за да погледне мащабно на нещата, да види цялата картина. А ето, че се оказваше, че е постъпвал по същия начин.
— Е, в такъв случай да те попитам — какво по-страшно същество от Николас Вселителя е замислил да създаде Джаганг?
В този момент напевът на цикадите им се стори потискащ, агресивен, сякаш бяха обградени от всички страни от многочислен враг.
— Мисля, че вече е създал своя шедьовър — тихо, но категорично отвърна Ничи. Придърпа одеялото към раменете си и го задържа плътно до шията си. — И според мен онези мъже в гората са се сблъскали именно с него.
Ричард се взря в лицето и в почти пълния мрак.
— Какво знаеш за постижението на Джаганг?
— Не разполагам с подробна информация — призна Ничи. — Само няколко откъслечни думи, прошепнати от една от бившите ми Сестри, преди тя да се отправи на дълъг път.