— На дълъг път ли?
— До света на мъртвите.
Като прецени тона и и видя отнесения и поглед, Ричард реши да не я пита какво е подтикнало жената да предприеме подобно пътуване.
— Е, и какво ти каза тя?
Ничи въздъхна уморено.
— Че Джаганг прави разни експерименти с живота на пленници и доброволци. Част от тези млади магьосници всъщност вярвали, че се жертват в името на великото добро. — Ничи поклати тъжно глава. — Същата Сестра ми каза, че Николас е просто стъпка по пътя на Негово сиятелство към постигането на великите и благородни цели. — Погледна го, за да се увери, че я слуша внимателно. — Каза още, че Джаганг бил на път да създаде същество, идеята, за което заимствал от древните книги. Само дето възнамерявал да го направи далеч по-съвършено, смъртоносно и непобедимо.
Косъмчетата по тила на Ричард настръхнаха.
— Същество ли? За какво става въпрос?
— Звяр. Непобедим звяр.
Ричард преглътна.
— И какви способности би трябвало да има това същество? Успя ли да разбереш? Що за твар е?
Нещо като че ли му пречеше да изговори на глас тази дума, сякаш огласяването и би материализирало въпросното нещо от околния мрак.
Тревожните очи на Ничи избягаха встрани.
— Докато Сестрата потъваше в прегръдките на смъртта, тя се усмихна като самия Пазител, сложил ръка на огромна плячка от души, и рече: „Щом Ричард Рал използва силата си, звярът ще го разпознае. И ще го намери, и ще го убие. Животът му, както и моят живот, най-сетне ще свърши.“
— Каза ли нещо друго? — сепна се Ричард.
— След като изрече това — поклати глава Ничи, — тя се сгърчи в предсмъртна агония. Стаята потъна в мрак, а Пазителят сграбчи душата и и я отнесе, за да си разчистят стари сметки. Това, което ме притесняваше, беше как ни намира това същество. Въпреки всичко все още не мисля, че положението е толкова безнадеждно, колкото може би изглежда. Наистина няма категорично доказателство, че другарите на Виктор са били нападнати именно от това същество. В крайна сметка ти не си използвал силата си, така че звярът на Джаганг е нямало как да те надуши.
— Когато войниците ме нападнаха — отрони Ричард едва чуто, забил поглед в ботушите си, докато показалецът му несъзнателно започна да трие подметката, — отклонявах стрелите с помощта на дарбата си. Е, с последната не се справих особено добре.
— Господарю Рал — обади се Кара, — не ми се вярва да е било точно така. По-скоро си ги отклонявал с меча си.
— Точно тогава теб те нямаше, така че няма как да знаеш какво точно се е случило — мрачно поклати глава Ричард. — С меча си отвръщах на ударите на войниците. Не можех едновременно с това да отклонявам и десетките стрели, които летяха към мен. Затова използвах дарбата си.
— Използвал си дарбата си? — Ничи изопна гръб. — Но как успя да я призовеш?
Ричард сви рамене. Не винаги имаше точна представа как прави едно или друго нещо.
— Ами… сигурно съм бил в отчаяна нужда. Нямах представа, че това ще доведе…
Тя го стисна нежно за рамото.
— Глупаво е да се самообвиняваш. Нямало е откъде да знаеш. Ако не бе постъпил така, вече да си мъртъв. Опитвал си се да спасиш живота си. Не си знаел за съществуването на това чудовище. Освен това може да не си отговорен само ти.
— Какво имаш предвид? — смръщи чело Ричард.
Ничи се облегна на скалата.
— Опасявам се, че аз също съм допринесла за откриването ни.
— Ти ли? Как по-точно?
— Докато те лекувах, използвах Субстрактивна магия, за да унищожа кръвта, изтекла в организма ти. Макар онази Сестра да не ми каза нищо конкретно, имам вътрешното усещане, че това същество по някакъв начин е свързано с подземния свят. Ако наистина е така, когато съм изтеглила кръвта ти с помощта на Субстрактивната магия, може би несъзнателно съм му позволила да я вкуси, така да се каже.
— Ти постъпи правилно — подкрепи я Кара. — Направи единственото, което можеше. Ако беше оставила Господаря Рал да умре, все едно щеше да поднесеш тялото му на тепсия пред Джаганг.
Ничи благодари на Морещицата с кимване.
Ричард изпусна дъха, който бе задържал в дробовете си.
— Е, какво още можеш да ми кажеш за това същество?
— Нищо важно, опасявам се. Сестрата ми спомена, че Николас е бил един вид репетиция, за да се изпробват някои подготвителни детайли, преди да се пристъпи към съществената работа. Макар това да било само първи етап от мащабен план, в процеса на създаване на Вселителя някои от Сестрите загинали. И понеже броят им вече критично е намалял, Джаганг не може да си позволи да изгуби нито една повече. И е побързал да използва всички налични ресурси, докато все още ги има, за да осъществи целите си. Създаването на този звяр очевидно е било доста по-сложно и трудно от създаването на Вселителя, но излиза, че усилията са си стрували. Подозирам, че в процеса на работата Джаганг се е разпоредил да действат по кратката процедура, а тя вероятно е включвала и свързване с отвъдния свят. Ако ще се борим с това същество, ни е нужна колкото се може повече информация за него. При това трябва да я съберем, преди да ни е надушило. Като гледам какво се случи с хората на Виктор, не мисля, че имаме много време.