— И как смяташ да го стоплиш без огън? — попита Кара, като се наведе през Ричард.
— Лягайте и двамата — сопна им се тя.
Ричард послушно легна по гръб. Кара се подчини неохотно. Ничи се надвеси над тях и почти долепи длани до челата им. Ричард усети лекото гъделичкане на магията и но не му стана неприятно като предния път. Мярна леко сияние над челото на Кара. Хрумна му, че е свидетел на удивителен факт: Ничи не се страхуваше да използва магията си върху Кара. При подобен акт Морещицата имаше възможност да улови чуждата магия и да я използва, за да контролира съответния човек. Още по-удивителното обаче беше, че и Кара явно имаше нужното доверие в Ничи, за да и позволи да вкара магията си в нея. Морещиците никак не си падаха по тези неща.
Ръцете на Ничи се плъзнаха бавно надолу. Когато стигнаха до стъпалата му, Ричард установи, че е напълно сух. Прокара пръсти по ризата, после по панталоните си — наистина бяха съвсем сухи.
— Е, сега как е? — попита Ничи.
— Предпочитам да съм си мокра — тросна се Кара.
— Може да се уреди, стига да искаш — повдигна вежди Ничи.
Кара пъхна длани под мишниците си, за да ги стопли, но не каза нищо. Доволна, че е помогнала на Ричард, Ничи повтори същата процедура и със себе си, като плъзна двете си ръце надолу по тялото, сякаш изтласкваше водата от мокрите си дрехи.
Когато свърши, цялата трепереше и зъбите и тракаха, но черната и рокля беше суха.
Ричард я погледна притеснен и лекичко я стисна за ръката.
— Добре ли си?
— Просто съм изтощена — призна тя. — Напоследък ми се събира съвсем малко сън, а изразходвах голяма част от енергията си за твоето лечение. Като прибавим и днешното изтощително пътуване… Май ми дойде в повече. Изсушаването на дрехите ни окончателно изчерпа силите ми. Просто ми е нужен един хубав сън, това е. Ти сигурно не го съзнаваш, Ричард, но това се отнася и за теб — може би дори в още по-голяма степен. Хайде, лягай и заспивай. Моля те. Ако се сгушим един в друг, ще се топлим с телата си.
Сух, но уморен, Ричард се намести под завивката. Засега не успяваше да се стопли. Ничи беше права — нужна му е почивка и сън. Ако не е отпочинал, как ще помогне на Калан?
Без никакви притеснения Кара се притисна от лявата му страна, за да го стопли. Ничи направи същото отдясно. Топлината им му се отрази добре. Изобщо не си бе давал сметка колко му е студено всъщност, докато не усети топлината, излъчваща се от сгушените им едно в друго тела. Беше му ясно, че не се е възстановил напълно и че Ничи е права. Трябваше му почивка.
— Как мислиш, възможно ли е звярът да е похитил Калан, за да се добере до мен? — попита той в мрака.
Ничи замълча, преди да отговори.
— На същество като него едва ли са му нужни толкова сложни методи, за да те открие, Ричард. Ако Сестрата е права, звярът вече би трябвало да знае местоположението ти. И двамата му помогнахме — аз, докато те лекувах, ти, когато си използвал дарбата си. Спомни си какво стана с момчетата на Виктор днес.
Върху Ричард се стовари безмилостното чувство на непоносимо тежка вина. Ако не беше той, другарите на Виктор щяха да са живи и здрави.
В гърлото му заседна буца, която той с мъка успя да преглътне. Де да можеше да върне времето назад, да промени нещата, да съживи онези мъже.
— Господарю Рал — прошепна Кара. — Бих искала да споделя с теб нещо, ако обещаеш никога да не го повтаряш.
Това бе най-странното нещо, което Кара бе изричала пред него.
— Е, добре, обещавам. Какво толкова важно искаш да споделиш?
Отговорът и дойде със закъснение, при това бе прошепнат толкова тихо, че той едва ли би го чул, ако главите им не бяха почти долепени една до друга.
— Страх ме е.
Почти, без да се замисли, Ричард протегна ръка и я прегърна през раменете.
— Не се бой. Това нещо преследва мен, не теб.
Тя вдигна глава и го изгледа изпод вежди.
— Нали точно затова ме е страх. След като видях какво е направило с онези мъже, ме ужасява мисълта, че преследва теб и че няма да мога да направя нищо, за да те защитя.
— Виж, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, мога да те уверя, че мен също ме е страх — отвърна Ричард.
Кара прислони глава на гърдите му, успокоена от близкия приятелски контакт. Натрапчивата песен на цикадите караше Ричард да се чувства още по-уязвим. Седемнайсетгодишният цикъл на насекомите беше неизменен, неумолим, непреодолим.
Като звяра на Джаганг. Как да се скрие човек от такова нещо?
— Би ли споделил с нас къде се запозна с онази жена на мечтите ти? — попита Ничи, явно в опит да поразведри обстановката.