Дженсън продължи да цепи гъстата трева и вдигна фенера си по-високо, за да освети пътя пред Ан.
— Том каза, че ще го намерим ей там, долу.
Запотена от измерителния път, Ан се взря в тъмнината.
Нямаше представа какво е намислил Пророкът. Никога, през всичките дълги години, откакто се познаваха, не бе проявявал по-странна прищявка. Не че не бяха му хрумвали всякакви странности — напротив. Но такова нещо изобщо не бе в негов стил. Човек би помислил, че старец на неговата възраст не би се натискал да прекарва часовете си в гробището без време.
Ан последва по-малката сестра на Ричард по пътеката, която ставаше все по-стръмна, като се опита да не изостава. Струваше и се, че вървят с часове, чувстваше се ужасно изморена. Не знаеше, че тук има гробище, явно забравено насред пустошта. Де да се бе сетила да вземе със себе си част от храната, която остана в чинията и в стаичката.
— Сигурна ли си, че Том още е там?
— Би трябвало — отвърна Дженсън през рамо. — Натан му заръча да стои на пост.
— Така ли? Но защо? За да отблъсква други крадци на трупове, в случай че се появят?
— Не знам, може би. — На Дженсън май не и беше до смях. Изобщо Ан не се справяше много добре с разсмиването на околните. По-скоро я биваше да ги разтреперва, но шегите и нещо не се получаваха. Рече си, че гробище посред тъмна нощ едва ли е най-подходящото място за разказване на смешки. Но поне върши работа, ако искаш да разтрепериш някого.
— Може би Натан просто е имал нужда от компания — подметна Ан.
— Едва ли това е причината. — Дженсън намери дупка в оградата, която отделяше обителта на мъртвите, и прекрачи през нея. — Натан ме помоли да те доведа дотук, а що се отнася до Том, мисля, че му нареди да стои на пост, за да е сигурен, че няма да има неканени гости.
Натан обичаше да държи нещата в свои ръце. Ан си каза, че и не би могло да е другояче — все пак беше роден с дарбата, при това от рода Рал. Не изключваше възможността старецът просто да е имал нужда да се прави на господар и затова да е мобилизирал Дженсън, Том и Ан. Пророкът обичаше драматичните декори и в този смисъл гробището идеално пасваше на почерка му.
Всъщност в този момент Ан само би се зарадвала да разбере, че зад тайнственото повикване се крие именно чудатостта на Натан. За жалост я гризеше неприятното чувство, че нещата далеч не са толкова прости и безвредни като обикновена прищявка.
През всичките векове, откакто Ан го познаваше, Натан бе проявявал склонност към мистериозност, към измама, понякога дори бе представлявал заплаха, но никога не бе се държал злонамерено — макар навремето това да не и се бе струвало толкова очевидно. През по-голямата част от времето, което Натан бе прекарал като пленник в Двореца на пророците, той бе подлагал на сериозни изпитания търпението на Сестрите, до степен, в която бяха готови да крещят и да си скубят косите. Но въпреки това не можеше да се каже, че е лош човек или че не оценява добрите хора. Той просто ненавиждаше тиранията от цялото си сърце и душа и хранеше един почти детински възторг от живота. Колкото и досаден да бе понякога — а той наистина бе човек, способен да изкара околните извън нерви, — Натан имаше добро сърце.
Почти от самото начало, въпреки всички обстоятелства, Натан бе довереник на Ан и неин яростен съюзник в борбата срещу Пазителя и всички злосторници, решили да навредят и потъпчат доброто и невинните хора на земята. Натан бе положил много усилия, за да съдейства в борбата срещу Джаганг. В крайна сметка той бе първият, който показа на Ан пророчеството за Ричард — още петстотин години преди неговото раждане.
Ан се хвана да мисли колко много и се ще да е ден и да не се намира в гробище. И Дженсън да няма толкова дълги крака.
Внезапно се сети защо Натан е поставил Том на пост и защо е искал да е сигурен, че наоколо няма да припари никой друг. Също като Дженсън, хората в Бандакар бяха изцяло лишени от дарбата. На тях им бе отнета дори онази мъничка искрица, която Създателят бе оставил у всеки друг на този свят. Тази искрица бе достатъчна обикновените хора да бъдат подвластни на въздействието на магията. Докато за родените без дарбата като Дженсън магията изобщо не съществуваше.