Засега още не бяха разбрали кога точно ще се състои въпросната битка. Като се има предвид колко неясни и капризни бяха по принцип пророчествата, не бе изключено да минат още години. Всъщност бе твърде възможно да се случи едва когато Ричард е на преклонна възраст. На фона на многото трудности, с които се бяха сблъскали през последните няколко години, можеха само да се надяват, че имат достатъчно време да се подготвят. А пророчеството би могло да им помогне в този процес.
Подземията на Двореца на пророците бяха пълни с хиляди томове пророчески книги, но всичко това бе унищожено заедно с двореца, за да не попадне в ръцете на император Джаганг. По-добре да бъдат пожертвани, отколкото да попаднат в ръцете на злонамерен човек.
За съществуването на това място обаче никой не бе и подозирал. То е било скрито със специално заклинание. Ан не можа да потисне възторга си от евентуалните ползи, които биха могли да извлекат.
— Натан… това е чудесно.
Тя се обърна и го погледна. От погледа му тръпки я побиха. Вдигна ръка и нежно го погали по рамото.
— Никога не сме се и надявали на подобна помощ.
— Дори повече от това — загадъчно отвърна той и тръгна напред. — Тук има книги, които ме карат да се съмнявам в устоите на собствения си разум.
— О, най-сетне откри доказателства — усмихна се тя и го последва.
Той се закова на място и я стрелна с изпепеляващ поглед.
— С това шега не бива.
Ан почувства как по тялото и пробягват ледени иглички.
— Ами покажи ми — отвърна със сериозен тон. — Какво откри?
Той поклати глава, сякаш внезапно помръкнал.
— Дори не съм сигурен. — Тръгна да обикаля между масите, които бе сближил, от обичайната му приповдигнатост и нахаканост нямаше и следа. Изглеждаше замислен и мрачен. — Започнах да разпределям книгите.
Ан нямаше търпение да види какво е открил той, но знаеше, че не бива да го пришпорва, че е най-добре да го остави да следва собствения си ритъм и да и разкаже всичко по своя си начин.
— Да ги разпределяш ли?
— На тази купчина трупам такива, които едва ли биха ни били от полза. Става въпрос за пророчества с отминала давност, които съдържат маловажна информация. Или пък други, на непознати езици — такива неща. — Завъртя се и плесна с ръка върху друга купчина. Вдигна се облаче прах. — Всички тези книги ги имахме и в Двореца. — Ръката му обиколи няколкото купчини наоколо. — Всичките. Цялата маса.
Облещила очи, Ан плъзна поглед по етажерките, закачени от двете страни на стените в странната стая.
— Но тук има още много други книги, освен тези, които си натрупал на масите. Тук си отделил само една частица.
— Така е. Засега съм хвърлил само един бегъл, повърхностен поглед. Реших, че ще е по-разумно да изпратя Том да те повика. Трябваше да ти покажа откритието си. А освен това има много за четене. Досега просто избирах някоя книга, разгръщах я и я слагах на съответната купчина.
Ан се запита колко ли от тези книги могат да се окажат полезни и важни, след като са престояли хиляди години под земята. Беше и се случвало да намира книги, повредени от времето и природните стихии, особено от плесен и вода. Огледа внимателно стените и тавана, но не видя влага или мухъл.
— На пръв поглед не се вижда някоя от тези книги да е повредена от вода. Как е възможно мястото да е толкова сухо? По-скоро бих предположила, че през цепнатините в камъка се е просмуквала влага. Направо не мога да повярвам, че книгите изглеждат в толкова добро състояние.
— „Изглеждат“ е добре казано — повтори Натан под мустак.
Тя се обърна и го изгледа изпод вежди.
— Какво искаш да кажеш?
Той махна нервно с ръка.
— Ей, сега, ей сега. Интересното е, че таванът и стените са запечатани с олово, за да не пропускат вода. Освен това цялото място е опаковано с магически щит — за презастраховка. Входът също беше запечатан.
— Но нали бандакарците не познават магията и страната им е откъсната от останалия свят. Нямало е смисъл да се поставят магически щитове — срещу кого?
— Сега щитът около прокълнатата им страна падна — напомни и той.
— Да, така е — Ан потупа брадичката си с пръст. — Как ли точно е станало…
— Сега не е толкова важно как — сви рамене Натан, — макар че и аз си задавам този въпрос.
Махна с ръка, сякаш, за да сложи край на темата.