— Засега важното е, че е факт. Не знам кой е скрил тези книги тук, но явно е искал да са на сигурно и безопасно място. И смея да твърдя, че си е създал доста главоболия, за да осъществи тази задача. Местните хора, у които няма и искрица от дарбата, не се спират пред магически щитове, тежкият каменен монумент сам по себе си е пречка, но, първо на първо, едва ли биха тръгнали да го махат, ако нямат сериозни основания да смятат, че отдолу се крие нещо. А какво би могло да пробуди подозренията им? Фактът, че мястото е останало необезпокоявано стотици години, доказва, че никой не е разбрал, че долу има нещо. Според мен щитовете са били поставени с цел да отблъснат евентуални бъдещи нашественици, проникнали в Бандакар, като хората на Джаганг.
— Да, звучи логично — промърмори Ан, замислена над думите му. — Не че са смятали, че заклинанието, откъснало Бандакар от света, ще спре да функционира, но просто са искали да се подсигурят.
— Или са разполагали с пророчество — додаде Натан.
— Стигаме до пророчеството — Ан вдигна глава.
За да бъдат обезвредени подобни щитове, бе нужна намесата на магьосник от класата на Натан. Дори Ан не би се справила с всякакъв вид щитове. Освен това знаеше, че някои щитове са поставяни в древни времена и могат да бъдат премахнати само с помощта на Субстрактивна магия.
— Не изключвам и възможността книгите да са скрити тук от съображения за безопасност като ценни произведения — в случай че стане нещо с други като тях.
— Наистина ли мислиш, че биха си отворили толкова труд, за да сторят подобно нещо? — попита тя.
— Ами, помисли сама — всички книги от Двореца на пророците са изгубени. Пророческите книги винаги са били изложени на опасности. Някои са бивали унищожавани, други са попадали във вражески ръце, трети просто са изчезвали. Места като това осигуряват резервни скривалища — особено ако съществува пророчество, в което се предсказва необходимостта от подобни предпазни мерки.
— Да, навярно си прав. Чувала съм за редки пророчества, които са били укривани, за да бъдат запазени или за да не попаднат пред очите на невинни хора. — Тя огледа стаята и поклати глава. — Но пък чак за такова огромно скривалище наистина не бях чувала.
Натан и подаде една книга. Древната и червена кожена корица беше изгубила цвета си и изглеждаше почти кафява. Въпреки всичко и се стори странно позната, особено потъмнелите златни ивици на гръбчето. Отгърна корицата и първата празна страница.
— Виж ти, виж — отрони удивено, щом зърна заглавието. — „Глендхилова книга за теорията на отклоненията“. Толкова е прекрасно отново да държа тази книга в ръцете си. Затвори корицата и притисна книгата към гърдите си. — Все едно стар приятел е възкръснал от мъртвите.
Това бе една от любимите и книги за разклонени пророчества. Тъй като бе наистина основен източник на информация за Ричард, Ан я бе изучавала толкова подробно и се бе опирала на нея толкова често през изминалите векове, докато го бе чакала да се роди, че практически я знаеше наизуст. Когато разбра, че и тя е унищожена заедно с останалите книги от библиотеките на Двореца на пророците, се почувства дълбоко съкрушена. В тази книга се съдържаше още много информация за възможностите, които бъдещето би могло да предложи.
Натан измъкна друго томче от едната купчина и го размаха пред погледа и, повдигнал вежда.
— „Предимство и бинарни инверсии“.
— Не! — изтръгна я тя от ръцете му. — Това е невъзможно!
Никой източник не даваше категоричен отговор на въпроса дали тази неуловима книга наистина съществува. По желание на Натан Ан я бе издирвала дълги години при всичките си пътувания. Освен това бе поставяла тази задача на свои доверени Сестри, изпратени на различни мисии. От време на време бяха надушвали следа, но в крайна сметка все стигаха до задънена улица.
Вдигна очи към високия Пророк.
— Истинска ли е? Повечето източници твърдят, че изобщо не е съществувала.
— Други споменават, че е изчезнала. Според трети е просто мит. Зачетох малко и като гледам какви разклонения от пророчеството запълва, мога да твърдя, че е истинска — или гениално копие. За да кажа категорично кое от двете е, ми е нужно още малко изследване, но засега съм по-склонен да вярвам, че е истинска. Пък и защо някой би си правил труда да укрива копие? Копията обикновено се правят с цел размяна срещу злато.
Така си беше.
— Значи през цялото време си е била тука, заровена под скелети и кости.
— Заедно с цял куп книги, които са не по-малко ценни.
Ан зацъка с език, оглеждайки бавно книгите, сякаш искаше да се наслади изцяло на величествения миг.
— Натан, ти откри безценно съкровище.