Вместо отговор Натан и показа друга книга.
— „Подраздел на корена на Бъркет“. Разгледай я.
Ан разгърна страниците на поредната безценна находка, търсейки нещо необичайно. Попадна на три празни страници, след което пророчеството продължаваше.
Играта на Натан започваше да я изнервя.
— Какво трябва да видя?
Натан забави отговора си. Когато най-накрая все пак отговори, гласът му прозвуча така, че тръпки я побиха.
— Тази книга я имахме в подземията, Ан.
Тя продължаваше да не разбира какво толкова важно има в книгата.
— Да, вярно. Спомням си я прекрасно.
— В нашия екземпляр нямаше празни страници.
Тя смръщи чело и отново заби поглед в книгата. Запрелиства страниците, докато откри празното място.
— Ами, възможно е човекът, който е правил преписа, да е решил по някаква причина да не включва дадена част от текста — рече тя, докато оглеждаше края на пророчеството. След празното място продължаваше съвсем друго разклонение. — Може би е имал сериозни основания да смята, че точно това разклонение е водело до задънена улица и вместо да вкарва в дървото на пророчеството мъртъв материал, е решил просто да го остави незаписан. Не е нещо безпрецедентно. От друга страна, за да не изглежда, че съответният преписван е искал да измами някого, е продължил нататък, като е оставил празно място, за да обозначи пропуска.
Ан вдигна глава. Лазурносините очи на Пророка бяха втренчени в нея. Тя усети как по гърба и се спуска струйка пот.
— Погледни „Глендхилова книга за теорията на отклоненията“ — отрони той тихо, без да сваля от нея пронизителния си поглед.
Ан отмести погледа си и придърпа екземпляра на „Глендхилова книга за теорията на отклоненията“. Запрелиства страниците, този път като че ли малко по-енергично.
И тук имаше празни страници — повече.
— Бих казала, че преписът не е съвсем точен — сви рамене тя.
Натан нетърпеливо се пресегна с дългата си ръка и върна страниците до началото на книгата.
Там, в самото начало, стоеше авторовият символ.
— Добри духове! — прошепна Ан, щом очите и фиксираха малкия символ. Той все още трептеше от магията, вложена в него от самия автор. Ан усети как по гърба и преминават иглички. — Това не е копие. А оригинал.
— Именно. Ако не си забравила, екземплярът, с който разполагахме в подземията, беше копие.
— Да, спомням си много добре, че нашето беше копие. Тя бе предположила, че държи в ръцете си поредното копие. Голяма част от пророческите книги бяха копия, но това не намаляваше тяхната стойност. Те биваха проверявани и означавани от уважавани учени, които оставяха собствените си символи, за да гарантират автентичността на преписа. Пророческите книги се ценяха заради точността и правдивостта на съдържанието си, а не защото са оригинали или преписи. Ценно бе самото пророчество, а не ръката, която го е записала.
И въпреки всичко да види оригинала на книга, която цени толкова високо, бе наистина забележително преживяване. Това бе истинската книга, написана от ръката на Пророка, направил тези безценни пророчества.
— Натан… нямам думи. За мен това е истинско удоволствие. Знаеш колко много означава тази книга за мен.
— А празните страници? — въздъхна той търпеливо.
— Не знам — сви рамене тя. — Изобщо не съм подготвена да направя предположение. Ти как мислиш?
— Огледай мястото, където се появяват празнините.
Ан се съсредоточи върху книгата. Прочете малко от текста преди едно от празните места, после продължи след него. Беше пророчество за Ричард. Избра напосоки друго празно място, пак прочете редовете преди и след него. Друго пророчество, свързано с Ричард.
— Май ще излезе — отрони, докато изучаваше трето подобно място, — че празнините се появяват там, където се говори за Ричард.
Натан изглеждаше все по-изнервен.
— Това е така, защото „Глендхиловата книга за теорията на отклоненията“ по принцип е почти изцяло за Ричард. Ако разгледаш другите книги, ще видиш, че там празните места не са свързани само с него.
Ан разпери ръце и ги отпусна покрай тялото си.
— Е, добре, предавам се. Не виждам онова, което си видял ти.
— Става въпрос за онова, което не съм видял. За празните места.
— Би ли ми обяснил по-подробно?
— Според мен в тези празнини има нещо много странно — отвърна Натан с леко повишен тон.
Ан прибра избягал кичур коса в кока, който винаги носеше на тила си. Започваше да губи търпение.
— И то е?
— Ти как мислиш? Виж, обзалагам се, че насън да те бутнат, можеш да изрецитираш от кора до кора „Глендхиловата книга за теорията на отклоненията“.