— Предполагам — сви рамене Ан.
— Това важи и за мен. Най-малкото, мога да твърдя, че знаех наизуст преписа, с който разполагахме в подземията. Прегледах надве-натри тази книга, за да я сравня с текста, който знам наизуст.
Незнайно защо стомахът на Ан се бе свил на топка. Загризаха я опасения, че в преписа, който двамата с Натан познаваха, празните места са били запълнени с фалшиви пророчества. Това би било наистина колосална измама.
— И какво установи?
— Че рецитирам оригиналния текст — без нито един пропуск, без нищо излишно.
— Натан, това е чудесно — въздъхна облекчено тя. — Това означава, че нашето копие не е било запълнено с изфабрикувани пророчества. Защо се притесняваш, че не помниш текста от празните места? Та нали те са празни, в тях няма нищо. Няма какво да се помни.
— В копието, с което разполагахме в двореца, нямаше празни места.
Ан се замисли и примигна.
— Да, вярно е, нямаше. Съвсем ясно си спомням това. — Усмихна се топло на Пророка. — Но нима не разбираш? След като можеш да изрецитираш съвсем точно тази книга, без нито един пропуск, без нищо излишно, и при положение, че си наизустил съдържанието от нашия препис, това означава, че който го е направил, просто е събрал текста, вместо да оставя безсмислени празнини, както е постъпил авторът Пророк. А Пророкът вероятно е оставил тези празнини като презастраховка, в случай че получи допълнителни прозрения за конкретните пророчества и му се прииска да добави нещо в оригиналния текст. Но това очевидно не се е наложило и празните места са си останали.
— Сигурен съм, че в нашето копие имаше още текст.
— Е, сега вече съвсем ме обърка.
— Нима не разбираш, Ан? — Този път Натан разпери ръце. — Ето, погледни книгата. — Обърна я към нея. — Вгледай се в предпоследното разклонение. Има една изписана страница, после следват шест празни. Помниш ли в нашия препис на „Глендхилова книга за теорията на отклоненията“ да е имало разклонение с дължина само една страница? Не. Нямаше толкова кратки пророчества. Всичките бяха объркани и сложни. Ти знаеш, че в пророчеството се е казвало още нещо, аз също го знам, но в съзнанието ми има празнини като в тези страници. Това, което е било написано тук, липсва не само в книгата, но и в главата ми. И ако ти не ми кажеш останалата част от пророчеството, която би трябвало да е тук, значи липсва и в твоята глава.
— Натан, това няма как… искам да кажа, не разбирам как… — заекна Ан, вече напълно объркана.
— Ето — грабна той поредната книга от купчините зад гърба си. — „Събрани произходи“. Сигурно я помниш.
Ан пое книгата от ръцете му с благоговение.
— О, Натан, разбира се, че я помня. Как е възможно човек да забрави толкова кратка, но прекрасна книга.
„Събрани произходи“ представляваше изключителна ценност, тъй като бе написана изцяло в жанра на приказката. Ан обичаше да чете приказки. Изобщо падаше си по романтиката, макар никога пред никого да не го бе признавала. А тъй като тази романтична приказка по същество представляваше пророчество, Ан нямаше как да не е изтънко запозната с тази книга.
Усмихна се и отгърна корицата на книжката.
Страниците бяха празни.
Всичките.
— Кажи ми за какво става въпрос в „Събрани произходи“? — попита Натан с властния глас на истински Рал.
Ан понечи да му отговори, но от устата и не излязоха думи.
— Тогава ми кажи — продължи той със същия объркващ и разтърсващ глас, който сякаш можеше да разтроши и камък — един-едничък ред от любимата си книга. Кажи ми за кого става въпрос в нея. Кажи ми как започва или как свършва, или нещо от средата.
В съзнанието и бе зейнала дупка.
Докато се взираше в проницателния поглед на Натан, Пророкът се надвеси още повече към нея.
— Кажи ми едно-единствено нещо, което си спомняш от тази книга.
— Натан… — успя най-сетне да прошепне тя, облещила очи, — ти често държеше тази книга в покоите си. Познаваш я по-добре от мен. Какво помниш от „Събрани произходи“?
— Нищо… нито думичка…
Дванайсета глава
АН ПРЕГЛЪТНА.
— Как е възможно и двамата да не си спомняме нито дума от толкова любима книга? И защо се получава така, че точно местата, които не помним, съвпадат с празнините в книгите?
— Виж, това вече е хубав въпрос.
Внезапно и хрумна нещо. Направо ахна.
— Заклинание. Върху тези книги сигурно тегне заклинание.
Лицето на Натан се разкриви.
— Моля?
— За да се предпази информацията, някои книги се запечатват със заклинания. Не съм го срещала точно при книги с пророчества, но се среща често в наръчници за боравене с магия. Това място е било предвидено за скривалище. Вероятно съхраняваната вътре информация също е скрита.