— Звяра ли имаш предвид?
— Да. Текстът преди рисунката би ни дал безценна информация, би ни помогнал да разберем природата на звяра. Само че текстът липсва. Разклоненията са празни, освен това няма как да разположим предупреждението контекстуално или хронологически. Мен, ако питаш, може да е нещо, с което вече се е сблъскал и е победил, а може и да е нещо, което ще го разгроми, когато Ричард стане на преклонна възраст. Без помощта на допълнителни пророчества и без контекст няма начин да преценя.
Хронологията бе от съществено значение за разгадаването на пророчествата, но заради ужаса, който Ан изпита, когато погледна картинката, тя си каза, че едва ли е нещо, което той вече е преживял.
— Може би има метафоричен смисъл. Армията на Джаганг се държи като звяр и със сигурност може да се опише като ужасна. Те посичат каквото им падне пред очите. За свободните хора и особено за Ричард Императорският орден е звяр, който идва да унищожи тях и всичко, на което те държат.
Натан сви рамене.
— Възможно е и това обяснение. Наистина не знам. — Замълча за момент, след това продължи: — Има още един притеснителен и неясен съвет, който трябва да открием не само в тази, но и в няколко други книги — хвърли към Ан многозначителен поглед, — които виждам за пръв път през живота си.
По цял куп причини Ан също се почувства притеснена да разбере, че в тази тайна стая, скрита под гробището, има толкова много книги. Натан махна с ръка към купчините книги, натрупани върху четирите огромни маси.
— На много от книгите, включително тези, които ти показах, съществуват преписи. Повечето от тези, които открих тук, обаче са ми напълно непознати. Не познавам друга библиотека, която да разполага с толкова уникални шедьоври. Всяка библиотека се гордее със свои уникални томове — няма съмнение. Но това място само по себе си представлява един уникален свят. Почти всеки том, който се съхранява тук, е удивително откритие.
Ан застана нащрек. Изпита обезпокоителното чувство, че Пророкът най-сетне е стигнал до ядрото на лабиринта, из който се рееше съзнанието му. Изведнъж някъде в дълбините на съзнанието и изплува дума, която Натан бе споменал.
— Май те чух да казваш съвет. — Тя сбърчи подозрително чело. — Какъв съвет имаше предвид?
— Такъв, който съветва читателя, че ако неговият интерес не е от общ характер, а иска да придобие по-специфично и задълбочено познание върху дадени въпроси, следва да се посъветва с уместните томове, съхранявани с костите.
— Съхранявани с костите ли? — Челото на Ан се набразди още повече.
— Да. Тези места са наречени „централни обекти“. — Натан пак се наведе, заприлича и на перачка, натоварена с мръсни клюки. — „Централните обекти“ се споменават в редица източници, но досега успях да открия само едно — катакомбите под подземията на Двореца на пророците.
Ан зяпна.
— Катакомбите… Това е нелепо. Под Двореца на пророците не съществува подобно място.
— По-скоро на нас не ни е било известно — отвърна Натан с гробовен глас. — Това не означава, че не е съществувало.
— Но… но… — заекна Ан — това е просто изключено. Невъзможно е. Подобно нещо не може да е останало незабелязано. За всичкото време, през което Сестрите обитаваха двореца, все някак си щяхме да разберем.
Натан сви рамене.
— За всичкото това време никой не е знаел и за това място — тук, под костите.
— Но над него все пак не са живели хора.
— Ами ако онова място под двореца не е било широко известно? В крайна сметка ние знаем съвсем малко за магьосниците от онези времена, а за конкретните хора, включени в строителството на Двореца на пророците, не ни е известно почти нищо. Възможно е да са имали основателна причина да скрият подобно място, също както е скрито помещението, в което се намираме в момента. — Натан изви вежда. — Ами ако част от предназначението на двореца, а именно обучението на младите магьосници, е било да се създаде изкусна заблуда, която да прикрие съществуването на подобно тайно място?
Ан усети как лицето и пламва.
— Да не би да намекваш, че делото на живота на Сестрите на светлината е било безполезно? Как си позволяваш дори да предположиш, че всички ние сме посветили живота си на една най-обикновена измама и че животът на хората, родени с дарбата, не би бил пожертван, ако не бяхме…
— Не съм казал нищо подобно. Не твърдя, че Сестрите са жертва на жестока измама или че стореното от тях не е спасило живота на момчетата, родени с дарбата — или поне не е помогнало за запазването им. Казвам само, че според тези книги може би има и още нещо. Ами ако намерението е било не просто да се създаде място, където Сестрите да упражняват полезния си труд и да изпълняват дълга си? Ако зад построяването на двореца се крие нещо далеч по-грандиозно от това да се осигури практическо място, където те да упражняват призванието си? В крайна сметка, помисли за гробището, под което се намираме. Има сериозни основания за съществуването му, но в същото време то осигурява надеждна маскировка на книгохранилището отдолу.