Може би тези катакомби са били съзнателно заровени преди хиляди години с намерението да бъдат скрити. Ако е така, то поначало не се е предполагало, че може да узнаем за съществуването им. А след като е било тайно скривалище, едва ли има оставени писмени свидетелства за него.
Доколкото успях да разбера от информацията в книгите, имам сериозни основания да смятам, че в един момент са се появили книги, смятани за толкова смущаващи, както и книги с толкова опасни пророчества в тях, че е било решено те да бъдат скрити в няколко „централни обекта“ като предпазна мярка, за да не тръгнат да се предават от ръка на ръка и хората да започнат да ги преписват, както става с повечето пророчества. И какъв по-добър начин да се ограничи достъпът? След като в бележките се говори за „книги, съхранявани с костите“, подозирам, че и останалите „централни обекти“ може да са катакомби като онези, за които се предполага, че се намират под Двореца на пророците.
Ан бавно поклати глава, явно се опитваше да смели информацията, като в същото време се мъчеше да си отговори на въпроса дали е възможно това да е истина. Пак погледна към масата с купчината книги, посветени почти изцяло на Ричард — книги, които виждаха за пръв път.
— А онези там? — посочи друга купчина.
— Ще ми се да не можех да прочета онова, което е написано в тях.
Ан се вкопчи в ръкава му.
— Защо? Какво прочете?
Той като че се окопити. Махна с ръка, усмихна се и смени темата.
— Това, което ми се струва най-притеснително по отношение на празните места в книгите, е общото помежду им. Макар че не всичките липсващи места са свързани с Ричард, установих, че помежду им все пак има връзка.
— И каква е тя?
Натан вдигна пръст във въздуха за повече убедителност.
— Всяко от липсващите парчета се намира в пророчества, обхващащи времето след раждането на Ричард. В никое от пророчествата, отнасящи се за времето преди раждането на Ричард, не липсва нито ред.
Ан внимателно сключи ръце пред себе си, замислена над тази загадка и евентуалното и решение.
— Е, поне едно нещо може да се провери — рече тя накрая. — Мога да помоля Вирна да изпрати куриер в Магьосническата кула в Ейдиндрил. Зед е там със задачата да пази Кулата от хищническите лапи на Джаганг. Можем да кажем на Вирна да изпрати човек, който да помоли Зед да провери определени места в неговите копия на тези книги, за да видим дали липсват същите откъси.
— Добра идея.
— Доколкото познавам библиотеката на Магьосническата кула, Зед би трябвало да има достъп до голяма част от класическите пророчески книги, които открихме тук. Натан се пооживи.
— Всъщност като се замисля, би било още по-добре, ако Вирна може да изпрати човек и в Народния дворец в Д’Хара. Докато бях там, прекарах голяма част от времето си в библиотеките. Ясно си спомням, че попаднах на копия на доста от тези книги. Ако изпратим човек да ги провери, ще разберем дали нашите книги са подвластни на някакво заклинание, както ти предложи, и дали проблемът е ограничен в този район, или пък явлението е по-мащабно. Да, непременно трябва да помолим Вирна да изпрати човек и в Народния дворец.
— Това едва ли би било проблем. Вирна тъкмо се канеше да тръгне на юг. Маршрутът им несъмнено ще мине покрай Народния дворец.
Натан я изгледа изпод вежди.
— Имаш новини от Вирна? И ти е казала, че тръгва на юг? Защо?
Настроението на Ан помръкна.
— Тази вечер получих съобщение от нея — точно преди да дойда тук.
— И какво ти съобщи твоят Прелат? Защо ще пътува на юг?
Ан въздъхна съкрушена.
— Опасявам се, че новините не са добри. Каза, че Джаганг е разделил армията си. Част от войниците му са тръгнали да заобикалят планините, за да проникнат в Д’Хара от юг. Вирна тръгва с голям контингент от д’харанските части, за да пресрещне Джаганг и да се изправи срещу Императорския орден.
Лицето на Натан внезапно стана бяло като платно.
— Какво каза?
Ан се вцепени пред облещеното му лице.
— Ами казах, че Джаганг е разделил армията си.
Ан не вярваше, че това е възможно, но лицето на Пророка стана още по-бяло.
— Добри духове, помогнете ни — прошепна той. — Твърде скоро е. Не сме готови.
Ан усети как ужасът се прокрадва през пръстите на краката и и пълзи нагоре по тялото и. По бедрата и пробягаха иглички.