Дженсън ахна. Том подсвирна тихичко.
— Знаеш ли къде е той? — продължи Натан.
Без секунда колебание Том вдигна ръка и посочи някъде в далечината. Връзката му подсказваше онова, което тяхната дарба не можеше да долови.
— Намира се някъде в тази посока. Не е много далеч, но не е и съвсем близо.
Ан напрегна поглед в тъмнината.
— Трябва веднага да си съберем багажа. Тръгваме призори.
— Той е в движение. Съмнявам се, че когато пристигнете на мястото, той все още ще е там.
Натан изруга под мустак.
— Не се знае какво е намислило това момче.
— Предполагам, че е тръгнал обратно към Алтур’Ранг — обади се Ан.
— Добре, ами ако не се задържи там? — Натан стисна Том за рамото. — Ще трябва да дойдеш с нас. Ти си сред тайните защитници на Господаря Рал. Важно е.
Ан видя как Том стиска здраво ножа на колана си. Сребърната дръжка на оръжието бе орнаментирана с красива буква „Р“, която бе символ на династията Рал. Това бе рядък нож, който малцина имаха честта да носят — хора, които работеха незабелязано в закрила на живота на Господаря Рал.
— Разбира се — отвърна Том.
— И аз идвам — додаде трескаво Дженсън. — Само да…
— Не! — прекъсна я Натан. — Ти си нужна тук.
— Защо?
— Защото ти си връзката на Ричард с тези хора — изпревари отговора на Пророка Ан. Тя искаше да омекоти суровия тон на Натан. — Те имат нужда от помощ, за да осъзнаят широкия свят, който се откри пред погледа им съвсем наскоро. Те са уязвими от Императорския орден. Освен това има риск да бъдат вербувани срещу нас. Току-що направиха своя избор да споделят нашата кауза и да застанат на страната на Д’Харанската империя. Ти си нужна на Ричард тук, а точно в този момент мястото на Том е с нас, за да изпълни дълга си към Ричард.
Тя погледна Том с паника в очите.
— Но аз…
— Погледни тук, Дженсън — продължи Натан, обгърнал раменете и с ръка. Посочи и стълбата. — Знаеш какво се крие там, долу. Ако нещо се случи с нас, Ричард също трябва да узнае какво сме открили. Ти трябва да останеш тук и да охраняваш това място — заради него. Важно е. Също толкова важно, колкото и идването на Том с нас. Не се опитваме да те предпазим от опасности. Всъщност може да се окаже, че оставането ти тук е по-рисковано, отколкото заминаването ти с нас.
Дженсън погледна първо Натан, после Ан. Накрая с неохота прие сериозността на положението.
— Щом смятате, че Ричард може да има нужда от мен тук, значи ще остана.
Ан докосна с ръка брадичката на младата жена.
— Благодаря ти, дете, задето разбираш колко важно е всичко това.
— Трябва да запечатаме мястото така, както го заварих — рече Натан и трескаво се залови за работа. — Ще ви покажа механизма и как се задейства. После трябва да се върнем в града, за да си съберем багажа. Ще успеем да откраднем едва няколко часа сън преди зазоряване, но нямаме избор.
— От Бандакар се излиза трудно — обади се Том. — Ако искаме да настигнем Господаря Рал, след като прехвърлим планината, ще трябва да си намерим коне.
— Значи е решено — подкрепи го Пророкът. — Да затваряме тази гробница и да вървим.
— Натан, това тайно скривалище е било скрито под паметната плоча в течение на хилядолетия. През цялото това време никой не го е открил. Ти как попадна на него?
Натан повдигна вежда.
— Ами на мен изобщо не ми се стори трудно. Застана пред огромния каменен монумент и изчака Ан да се приближи до него. После вдигна фенера.
Там, върху паметната плоча, бяха издялани две думи: НАТАН РАЛ.
Тринайсета глава
КОГАТО ВИКТОР, НИЧИ, КАРА И РИЧАРД потънаха в дългите сенки между маслиновите дръвчета, които покриваха южните хълмове край Алтур’Ранг, вече беше привечер. През цялото време Ричард поддържаше бързото темпо и всички бяха капнали от трудното, макар и кратко пътуване. Хладният дъжд беше спрял, потушен от потискащата жега и влага. Но всички така бяха плувнали в пот, че все едно още валеше.
Въпреки смазващата умора Ричард се чувстваше далеч по-добре, отколкото преди ден-два. Въпреки напрежението силите му постепенно се възвръщаха.
За него беше облекчение и фактът, че не се виждаше и следа от звяра. На няколко пъти оставя другарите си да избързат напред, за да провери дали някой не ги следи. Не видя никакъв знак от каквото и да било, човек или друго същество, което да ги дебне, така че се поуспокои. Освен това не беше загърбил вероятността информацията на Ничи за това, че Джаганг се е заел да създава подобно чудовище, да не е обяснението на случилото се с хората на Виктор. Дори Джаганг да бе успял в намеренията си, както предполагаше Ничи, това не означаваше, че неговото творение е осъществило смъртоносната атака и че звярът изобщо е тръгнал да преследва Ричард. От друга страна, ако не е това, Ричард нямаше дори най-бегла представа какво би могло да се случва.